Здравейте, Приятели!
След дългите екскурзии из Турция в началото на лятото на 2017 година и в последствие поради стеклите се обстоятелства, остатъка от лятото прекарахме на по-бавно темпо. Един от уикендите на горещия Август, решихме да прекараме някъде на планина и по-точно Родопите. Избрахме си няколко дестинации, обаче навсякъде уцелихме греди с настаняването, тъй като никъде нямаше свободни места. Преориентирахме се към Централен Балкан и след още няколко греди си намерихме свободно място в с. Боженци. Уикендът, който бяхме избрали, беше 19-20.08. Точно два дни преди да тръгнем ми се развали телефона и събота преди да потеглим към Боженци, първо теглихме един тигел през магазините на мобилните оператори да видим имат ли апарата, който си бях харесал. И понеже ни вървеше на греди, по този въпрос също уцелихме такава и през целия уикенд обмислях каква схема да направя, че да се сдобия с телефона, който исках. Като разбрахме, че работата с телефона няма да стане толкова лесно не ни остана нищо друго освен да се понесем по раздрънканата магистрала "Хемус".
Добре се бях разглезил по турските магистрали и пътища и сега ми идваше на терсене. Още повече, когато магистралата свърши и започнахме да се движим по пътя "убиец" към Велико Търново. След Севлиево се отклонихме към Габрово и след общо около два часа и половина пристигнахме в градът на хумора.
Габрово и Етъра сме си ги запазили за друг път, затова минахме транзит и се отправихме към с. Боженци, понеже времето напредваше. В Боженци се стига само "отгоре", затова от Габрово тръгнахме в посока Дряново и при село Донино се отклонихме надясно по тесен път.
Освен че е тесен, пътят е и със завои. Разстоянието между Донино и Боженци е около 8 км. След общо 220 км. акостирахме в Боженци пред къщата, в която имахме резервация.
За щастие имаше едно единствено място за спиране, на което успях да побера Дачията. Бяхме си резервирали стая в някакви еко къщи, които се намират непосредствено преди входа на селото. До тях се стига по един стръмен баир, широк колкото за една кола.
Снимката е от следващия ден, когато си тръгвахме. Сайтът на въпросните Еко къщи е https://bhouses.com/bg. Стаята ни беше в Парлапановата къща. Бих казал, че направихме лош избор с мястото за настаняване, тъй като тези къщи са по-удачни за цялостно наемане от по-голяма компания. Иначе не са лоши - имат си дворове, механи, басейн, барбекюта. Ние искахме да си починем малко, но не успяхме, защото цяла вечер точно под прозореца ни хората си правеха мохабет, а за капак "наказаха" децата си да си играят във фоайето пред стаите и общо взето бяхме в капан. Не че обвинявам хората, те бяха дошли също като нас да прекарат времето си както им е приятно. Просто ние не съобразихме, че настанявайки се в такава къща може да изпаднем в описаната ситуация. Цената за нощувка е 60 лв. за двойна стая, като уж имаше и закуска. Това ни беше потвърдено и като се настанявахме при заплащане. В центъра на селото собствениците на къщите имат механа със симпатичното име "Боженско ханче", където ни казаха, че ще ни сервират закуската като покажем ключа от стаята. На практика, нещата изобщо не се оказаха такива, но за това по-натам. След като се настанихме, веднага се запътихме към центъра на селото, за да хапнем нещо и да разгледаме селото.
Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 година. В него е запазена възрожденската архитектура и всички къщи в селото са в еднакъв автентичен стил.
Поради факта, че селото е резерват, съществуват забрани за изграждането на сгради и къщи, които не са в съответствие с възрожденската архитектура. Характерно за къщите в Боженци е, че са на два етажа, като първият обикновено е под формата на някакъв дюкян, а жилищната част е на втория етаж.
Друга характерна особеност на къщите са техните покриви, които за покрити с каменни плочи.
Когато стигнахме в центъра на селото и видяхме Боженското ханче, решихме да седнем и да хапнем. Обслужи ни един супер сърдит чичко, а храната, с цялото ми уважение, беше зле и далеч от рекламите за натурална и домашна. Но, не се учудвам - според мен в селото и наоколо животни не се отглеждат. Изобщо не мирише, няма и мухи. За сметка на това, цените са си типично туристически неотговарящи на предлаганото качество. Освен това, докато се разхождахме наоколо установихме, че мястото е популярно и сред чужденците. Така че и тук няма чуденка. Продължихме разходката из селото.
Всички улици са тесни, а настилката навсякъде е калдъръмена. Боженци е част от 100 НТО на България и на територията на резервата има няколко къщи-музеи - къща-музей "Баба Райна", къща-музей "Дончо Попа", Ново и Старо школо.
Повече информация за музейните обекти има на официалния сайт на Боженци.
Разходката из селото може да отнеме максимум 1 час и половина с мноого бавно и лежерно темпо. След като се поразходихме, се върнахме обратно към центъра и седнахме в Шекерджийницата.
Там пих боженско кафе и ядохме една гигантска боженска целувка. За съжаление нещо сме се разсеяли и снимките от там липсват. Боженското кафе представлява турско кафе, което го сервират с лъжичка бяло сладко. От Шекерджийницата останахме доволни. Така свърши деня и общо взето посещението ни в Боженци. В неделя сутринта, както ни бяха инструктирали, се запътихме отново към Боженското ханче за закуска, въпреки че вече нямахме кой знае какви очаквания. Но все пак успяха да ни изненадат. Като пристигнахме казахме така и така, гости сме на Парлапановата къща, идваме за закуска и показахме ключа. Всичко точно, усмихнаха ни се, настаниха ни и момичето каза ей сега ще ви донеса вариантите за закуска. Започнахме да чакаме. След малко дойде друга сервитьорка да ни пита поръчали ли сме, при което ние започнахме малко да се озадачаваме. На нея също обяснихме каква е ситуацията, при което тя се съгласи и каза: "Ей сега ще ви донеса вариантите за закуска". Почакахме още малко, след което цъфна една друга жена, този път сърдита, според мен шефка или управителка. И тя ни пита поръчали ли сме, при което ние започнахме вече да се напрягаме, понеже седим вече 15-20 минути и все още сме в началната фаза, а дори няма и кой знае колко хора. Айде обяснихме и на нея, при което тя отсече: "Няма такова нещо!". Техните къщи никога не били предлагали нощувки със закуски. Трябвало да си поръчаме от менюто. Опитахме се да и обясним, че още при резервацията сме питали, че са ни потвърдили после повторно като се настанявахме, дори мислех да й покажа, че и на уебсайта им пише, че нощувките са със закуски, но тя безцеремонно не искаше да ни слуша и ни попита: "Ще поръчвате ли нещо или не?". Какво да кажа, селяндурска работа. Може и да поръчаме, ама ние дори все още не знаехме какво изобщо има за закуска, макар и допълнително платено, защото никой не благоволи да ни донесе каквото и да е меню. Тук някъде, при други обстоятелства щяхме да си тръгнем от и без това смотаната механа, но трябваше минута по-скоро да сме приключили закуската. Затова останахме и ядохме още един път от лошата им храна. На финала се разделихме с Боженци изнервени, но мога да кажа, че село Боженци е приятно място за разходка, въпреки че спокойно може да се посети само за 2-3 часа. Мястото е доста туристическо, пренаселено и нагласата, че отиваш на село на спокойствие, почивка и релакс изобщо не съответстват на реалността, която цари там. Особено ако трябва да се сблъскваш и с кръчмари, които хич, ама хич не знаят как да ти вземат парите и разчитат на 2-те евро бакшиш, което би им оставил някой заблуден чужденец дошъл в България и имащ добри обноски.
От Боженци се запътихме към град Трявна, където всъщност искахме да нощуваме вместо в Боженци, но не можахме да си намерим свободно място с добри отзиви, което да ни допадне.
Боженци и Трявна са много близо, погледнати на картата, но за да се придвижиш с автомобил от едното до другото място е необходимо да се повъртиш малко из Балкана. Тръгнахме обратно по пътя за Донино, но преди да стигнем селото се отклонихме надясно и минахме покрай друго село с името Харачерите. Движихме се по тесен и изоставен път, по който не срещнахме нито една кола. Пътя имаше тук-там някоя кръпка, но беше без дупки. След около 6 км. стигнахме с. Царева ливада, откъдето се включихме на пътя Дряново-Трявна. След още 9 км. стигнахме пределите на град Трявна, където ни посрещнаха изоставените сгради на някогашни предприятията.
Продължихме към централната част на града. Паркирахме пред сградата на Музея по Азиатско и Африканско изкуство.
На територията на град Трявна има доста музеи под различна форма, но ние предпочетохме да се разхождаме из града, вместо да влизаме в музеите. Цените за вход на музеите са по 3 лв. за възрастен, като има и комбинирани билети, които излизат по-евтино. Първото нещо, което ни направи впечатление в Трявна е сградата на общината.
По-красива и по-добре изглеждаща сграда на община в България до сега не бях виждал. Адмирации! Надявам се това да стимулира работещите там да ходят с желание на работа и да си вършат работата съвестно. Срещу общината се намира Народното читалище "Пенчо Славейков".
Името на град Трявна произлиза от буйните и тучни треви, които растат в Балкана. Още в миналото основният поминък на населението в околностите са били тревата и вековните гори.
Основната забележителност на града е площада "Дядо Никола".
Площадът е единственият изцяло запазен до днес Възрожденски площад, заедно с прилежащите му наоколо сгради, сред които часовниковата кула, датираща от 1814 година, Старото школо и стария каменен мост "Гивгирен мост" (Гърбавият мост), които свързва площада с чаршията.
Пресичайки стария каменен мост, се озоваваме от другата страна на Тревненска река.
От тази страна на реката се намира "Улицата на старите майстори".
По тази улица се намират дюкяните на тревненските майстори-занаятчии - дърворезбари, кожари, цълвулджии и други.
Като цяло разходката в тази старинна част на Трявна те потапя години назад в една по-различна атмосфера от българската история.
В края на улицата се намира Калинчевата чешма. Тази чешма е построена от бял мрамор, а до нея има описана интересна история, която разказва причината за построяването й. Повървяхме още малко, след което се върнахме обратно.
Решихме да си пробваме късмета още един път преди да си тръгнем като обядваме в Трявна. Харесахме си една механа и седнахме.
За наша радост този път успяхме да уцелим заведението, от което станахме с усмивка. Пред него има малка градинка, в която има паметник на Райна Княгиня.
Приятната разходка из Трявна и вкусния обяд ни накара да забравим неприятния начин, по който се разделихме с Боженци и ни надъха да изпием и по едно кафе на пясък преди да тръгнем към вкъщи.
За спомен си купихме една малка глинена стомничка с бяло сладко. В последствие установих, че яденето на бяло сладко в промишлени количества не си е работа. Затова в София известно време си го консумирах по една лъжичка заедно с кафето, така както ми го бяха сервирали в Боженци, но докато се свърши, сладкото се твърди до такава степен, че лъжичката започваше да се огъва при опит за загребване. Накрая разтворих остатъка от сладкото в топла вода и го изчегъртах от стомничката, която сега краси витрината ни.
След като кафето свърши се върнахме при колата и потеглихме за София. Маршрута ни до Габрово беше по друг път, който беше доста завъртян.
След около 20 км. минахме през Габрово и след още 200, пристигнахме благополучно вкъщи. Като цяло прекарахме едни приятен уикенд на две места, които имат славата на едни от най-популярните дестинации в България.
Маршрута, по който минахме през уикенда е следния - https://goo.gl/maps/YGXABwWjQSR2
Общо километри: 482 км.
Среден разход: 5,4 л/100 км.
Средна скорост: 64,9 км/ч.
Общо литри бензин: 26 л.
Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 година. В него е запазена възрожденската архитектура и всички къщи в селото са в еднакъв автентичен стил.
Поради факта, че селото е резерват, съществуват забрани за изграждането на сгради и къщи, които не са в съответствие с възрожденската архитектура. Характерно за къщите в Боженци е, че са на два етажа, като първият обикновено е под формата на някакъв дюкян, а жилищната част е на втория етаж.
Друга характерна особеност на къщите са техните покриви, които за покрити с каменни плочи.
Когато стигнахме в центъра на селото и видяхме Боженското ханче, решихме да седнем и да хапнем. Обслужи ни един супер сърдит чичко, а храната, с цялото ми уважение, беше зле и далеч от рекламите за натурална и домашна. Но, не се учудвам - според мен в селото и наоколо животни не се отглеждат. Изобщо не мирише, няма и мухи. За сметка на това, цените са си типично туристически неотговарящи на предлаганото качество. Освен това, докато се разхождахме наоколо установихме, че мястото е популярно и сред чужденците. Така че и тук няма чуденка. Продължихме разходката из селото.
Всички улици са тесни, а настилката навсякъде е калдъръмена. Боженци е част от 100 НТО на България и на територията на резервата има няколко къщи-музеи - къща-музей "Баба Райна", къща-музей "Дончо Попа", Ново и Старо школо.
Повече информация за музейните обекти има на официалния сайт на Боженци.
Разходката из селото може да отнеме максимум 1 час и половина с мноого бавно и лежерно темпо. След като се поразходихме, се върнахме обратно към центъра и седнахме в Шекерджийницата.
Там пих боженско кафе и ядохме една гигантска боженска целувка. За съжаление нещо сме се разсеяли и снимките от там липсват. Боженското кафе представлява турско кафе, което го сервират с лъжичка бяло сладко. От Шекерджийницата останахме доволни. Така свърши деня и общо взето посещението ни в Боженци. В неделя сутринта, както ни бяха инструктирали, се запътихме отново към Боженското ханче за закуска, въпреки че вече нямахме кой знае какви очаквания. Но все пак успяха да ни изненадат. Като пристигнахме казахме така и така, гости сме на Парлапановата къща, идваме за закуска и показахме ключа. Всичко точно, усмихнаха ни се, настаниха ни и момичето каза ей сега ще ви донеса вариантите за закуска. Започнахме да чакаме. След малко дойде друга сервитьорка да ни пита поръчали ли сме, при което ние започнахме малко да се озадачаваме. На нея също обяснихме каква е ситуацията, при което тя се съгласи и каза: "Ей сега ще ви донеса вариантите за закуска". Почакахме още малко, след което цъфна една друга жена, този път сърдита, според мен шефка или управителка. И тя ни пита поръчали ли сме, при което ние започнахме вече да се напрягаме, понеже седим вече 15-20 минути и все още сме в началната фаза, а дори няма и кой знае колко хора. Айде обяснихме и на нея, при което тя отсече: "Няма такова нещо!". Техните къщи никога не били предлагали нощувки със закуски. Трябвало да си поръчаме от менюто. Опитахме се да и обясним, че още при резервацията сме питали, че са ни потвърдили после повторно като се настанявахме, дори мислех да й покажа, че и на уебсайта им пише, че нощувките са със закуски, но тя безцеремонно не искаше да ни слуша и ни попита: "Ще поръчвате ли нещо или не?". Какво да кажа, селяндурска работа. Може и да поръчаме, ама ние дори все още не знаехме какво изобщо има за закуска, макар и допълнително платено, защото никой не благоволи да ни донесе каквото и да е меню. Тук някъде, при други обстоятелства щяхме да си тръгнем от и без това смотаната механа, но трябваше минута по-скоро да сме приключили закуската. Затова останахме и ядохме още един път от лошата им храна. На финала се разделихме с Боженци изнервени, но мога да кажа, че село Боженци е приятно място за разходка, въпреки че спокойно може да се посети само за 2-3 часа. Мястото е доста туристическо, пренаселено и нагласата, че отиваш на село на спокойствие, почивка и релакс изобщо не съответстват на реалността, която цари там. Особено ако трябва да се сблъскваш и с кръчмари, които хич, ама хич не знаят как да ти вземат парите и разчитат на 2-те евро бакшиш, което би им оставил някой заблуден чужденец дошъл в България и имащ добри обноски.
От Боженци се запътихме към град Трявна, където всъщност искахме да нощуваме вместо в Боженци, но не можахме да си намерим свободно място с добри отзиви, което да ни допадне.
Боженци и Трявна са много близо, погледнати на картата, но за да се придвижиш с автомобил от едното до другото място е необходимо да се повъртиш малко из Балкана. Тръгнахме обратно по пътя за Донино, но преди да стигнем селото се отклонихме надясно и минахме покрай друго село с името Харачерите. Движихме се по тесен и изоставен път, по който не срещнахме нито една кола. Пътя имаше тук-там някоя кръпка, но беше без дупки. След около 6 км. стигнахме с. Царева ливада, откъдето се включихме на пътя Дряново-Трявна. След още 9 км. стигнахме пределите на град Трявна, където ни посрещнаха изоставените сгради на някогашни предприятията.
Продължихме към централната част на града. Паркирахме пред сградата на Музея по Азиатско и Африканско изкуство.
На територията на град Трявна има доста музеи под различна форма, но ние предпочетохме да се разхождаме из града, вместо да влизаме в музеите. Цените за вход на музеите са по 3 лв. за възрастен, като има и комбинирани билети, които излизат по-евтино. Първото нещо, което ни направи впечатление в Трявна е сградата на общината.
По-красива и по-добре изглеждаща сграда на община в България до сега не бях виждал. Адмирации! Надявам се това да стимулира работещите там да ходят с желание на работа и да си вършат работата съвестно. Срещу общината се намира Народното читалище "Пенчо Славейков".
Името на град Трявна произлиза от буйните и тучни треви, които растат в Балкана. Още в миналото основният поминък на населението в околностите са били тревата и вековните гори.
Основната забележителност на града е площада "Дядо Никола".
Площадът е единственият изцяло запазен до днес Възрожденски площад, заедно с прилежащите му наоколо сгради, сред които часовниковата кула, датираща от 1814 година, Старото школо и стария каменен мост "Гивгирен мост" (Гърбавият мост), които свързва площада с чаршията.
Пресичайки стария каменен мост, се озоваваме от другата страна на Тревненска река.
От тази страна на реката се намира "Улицата на старите майстори".
По тази улица се намират дюкяните на тревненските майстори-занаятчии - дърворезбари, кожари, цълвулджии и други.
Като цяло разходката в тази старинна част на Трявна те потапя години назад в една по-различна атмосфера от българската история.
В края на улицата се намира Калинчевата чешма. Тази чешма е построена от бял мрамор, а до нея има описана интересна история, която разказва причината за построяването й. Повървяхме още малко, след което се върнахме обратно.
Решихме да си пробваме късмета още един път преди да си тръгнем като обядваме в Трявна. Харесахме си една механа и седнахме.
За наша радост този път успяхме да уцелим заведението, от което станахме с усмивка. Пред него има малка градинка, в която има паметник на Райна Княгиня.
Приятната разходка из Трявна и вкусния обяд ни накара да забравим неприятния начин, по който се разделихме с Боженци и ни надъха да изпием и по едно кафе на пясък преди да тръгнем към вкъщи.
За спомен си купихме една малка глинена стомничка с бяло сладко. В последствие установих, че яденето на бяло сладко в промишлени количества не си е работа. Затова в София известно време си го консумирах по една лъжичка заедно с кафето, така както ми го бяха сервирали в Боженци, но докато се свърши, сладкото се твърди до такава степен, че лъжичката започваше да се огъва при опит за загребване. Накрая разтворих остатъка от сладкото в топла вода и го изчегъртах от стомничката, която сега краси витрината ни.
След като кафето свърши се върнахме при колата и потеглихме за София. Маршрута ни до Габрово беше по друг път, който беше доста завъртян.
След около 20 км. минахме през Габрово и след още 200, пристигнахме благополучно вкъщи. Като цяло прекарахме едни приятен уикенд на две места, които имат славата на едни от най-популярните дестинации в България.
Маршрута, по който минахме през уикенда е следния - https://goo.gl/maps/YGXABwWjQSR2
Маршрут: София - Габрово - с. Боженци - Трявна - Габрово - София.
Среден разход: 5,4 л/100 км.
Средна скорост: 64,9 км/ч.
Общо литри бензин: 26 л.
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар