Здравейте, Приятели!
Неделната сутрин на 23.07 започнахме със закуска в хотела, след което без да се бавим излишно се приготвихме и отправихме към входа за терасите на Памуккале. Природният феномен е достъпен посредством два входа, като единия (т.нар. "долен") се намира в селото, а т.нар "горен" се намира над селото, като до него се стига след около 3 км. движение с кола. Ние използвахме входа, който е от селото. Цената за разходка из травертиновите тераси и античния град Хиераполис е 35 турски лири за възрастен, което се равнява на около 17,50 лв. По тези географски ширини времето е доста горещо още от преди обяд (около 30 градуса), затова искахме да обиколим Памуккале преди да са настъпили големите жеги, но въпреки това започнахме разходката си някъде около 10:30.
Разходката из белите варовикови скали и басейни има няколко особености и правила, които трябва да се взимат под внимание и да се спазват. Първото правило е, че ходенето по варовиковите скали е на бос крак и това се следи стриктно от охраната на комплекса. Второто правило е, че разходката е позволена само по обособените части и всяко отклонение от тях също се следи строго от безкомпромисната охрана, която е в състояние да изведе туристите, които не се съобразяват с това (станахме свидетели).
Тъй като, по варовиковите скали непрекъснато тече вода, е възможно някои места да са по-хлъзгави, за което трябва да се внимава.
Името "Памуккале" произлиза от белият цвят на варовиковите скали, чиито форми приличат на пухкав памук. В буквален превод означава "Памучна крепост". Въпреки че стъпваш по твърди скали, подсъзнателно при първите крачки усещането е, че ще стъпиш върху нещо меко.
Белите травертинови тераси са се образували в резултат от топлите минерални извори, чиято вода е пренаситена с калциев карбонат, който се отлага върху скалите в продължение на хилядолетия и образува варовикови отлагания с причудлив бял цвят.
В интерес на истината, Памуккале не е единственото място в света, на което може да се наблюдава този феномен. Подобни травертинови тераси съществуват и по други места по света като САЩ, Китай, Иран и други.
Горещите извори имат температура от 37 градуса по Целзий. Носят се легенди, че варовиковата вода и кисненето в басейните оказват благоприятно въздействие върху мъжката потентност, сърдечно-съдовите заболявания, бъбречните заболявания и кожните проблеми.
Освен това се смята, че водите на Памуккале допринасят за подмладяването. Поради този факт, съществува друга легенда, че Клеопатра се е къпала в басейните на Памуккале, за да поддържа своята красота.
Доказано е, че всичките тези разходки, които правят туристите по варовиковите скали, действат негативно и разрушително на природния феномен. Затова към днешни дни част от травертиновите тераси са забранени за разходка, като дори има голяма вероятност в скоро време разходката из памучните скали да стане история.
Местността Памуккале е била посещавана често от древните гърци, които са положили основите на античния град Хиераполис, от където извират топлите води преди се оформят каскадите и да се спуснат надолу.
Слънцето ни беше напекло хубавичко, затова решихме да си спестим обстойната обиколка из още повече напечените останки на античния град Хиераполис.
И без това, подобен тип забележителности не са ни от най-любимия тип, затова се движихме основно покрай белите образувания. На места се вижда как лека полека Памуккале престава да бъде това, което е.
Около памучната крепост е разпространен параглайдинга и всеки любител на този вид спорт може да се наслаждава на природната красота от високо, пикирайки над снежно белите скали.
От високо може да се види автомобилния път, който води до селцето Памуккале.
Поразходихме се още малко по периферията на белите скали, докато лека полека белият цвят започна да намалява, а скалите да придобиват нормалния си цвят.
От там се завъртяхме обратно по улиците на Хиераполис в посока Античния театър и Античния басейн.
Освен Античният театър, сред руините на града могат да бъдат забелязани още Храмът на Аполон, Портата на Домициан, Римските бани, Некропола и различни саркофази.
На територията на античният град се намира Археологически музей. Неговото посещение може да бъде осъществено срещу заплащане на допълнителна такса от 5 турски лири (2,50 лв.), но ние решихме да си спестим посещението на музея и, минавайки покрай Античния театър, се отправихме към Античния басейн.
Руините на Хиераполис, заедно с Памуккале, са част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Разходката из Античния басейн, за който се носят легенди, че в него се е къпала Клеопатра, е безплатна. За да влезеш да се киснеш в басейна се заплаща допълнителна такса от 32 лири (16 лв.), а срещу още 5 лири (2,50 лв.) може да се използва и сейф за личните вещи.
По принцип имахме намерение да се топнем в басейна, но се отказахме тъй като ни се стори леко пренаселена и мръсна обстановката. Затова теглихме един тигел по пътечките покрай басейна, докато стигнахме до няколко чешми с ръчни помпи откъдето хората се редяха на опашка да си пълнят от минералната вода и отпиваха.
Решихме и ние да се наредим и да пробваме какво толкова е специалното на тази вода. След като си напълнихме шишето и отпихме, на секундата изляхме водата обратно. Водата има специфичен мирис и кисел вкус, който на нас не ни допадна. Взехме решение да се покиснем в някой от басейните отвън и напуснахме територията на Античния басейн. Пред входа на басейна се спряхме пред паметника на местния символ - петел, чиито вид е характерен за областта Денизли.
Аз от петели не разбирам, но се твърди, че този вид петел има своите особености и уникалности. Освен това, този вид петел е известен и с това, че се използва в провеждането на т.нар. "битки с петели", които са (били) популярни в региона.
Следващия един час прекарахме, търкаляйки се в басейните и наблюдавайки селото от високо.
Разбира се, не пропуснахме да си направим и една дъъълга фотосесия на фона на прекрасните гледки.
Плискахме се с водата, докато гъбясахме окончателно, след което поехме по обратния път надолу. Установихме, че е станало още по-горещо.
Горе при Античния град има заведения, където се продава храна тип "бърза закуска", вода, безалкохолни, фрешове, сладолед и други, но трябва да се има в предвид, че цените са леко европейски, на фона на нормалните цени. Все пак, благодарение на изгодния курс на лирата спрямо лева, цените не са чак пък толкова плашещи.
Остатъка от деня прекарахме като хапнахме преди да се приберем в хотела, но долу в селото, където има повече заведения и нормална храна. След това се отдадохме на следобедна почивка в хладната хотелска стая, а вечерта, когато слънцето започна да се спуска, излязохме отново на разходка из селото. Така приключи разходката ни из този природен феномен, който от доста време имахме желание да посетим.
Разходката из памучните скали изглежда по следния начин - Памуккале.
<<< Пътуване до Памуккале
Разходката из белите варовикови скали и басейни има няколко особености и правила, които трябва да се взимат под внимание и да се спазват. Първото правило е, че ходенето по варовиковите скали е на бос крак и това се следи стриктно от охраната на комплекса. Второто правило е, че разходката е позволена само по обособените части и всяко отклонение от тях също се следи строго от безкомпромисната охрана, която е в състояние да изведе туристите, които не се съобразяват с това (станахме свидетели).
Тъй като, по варовиковите скали непрекъснато тече вода, е възможно някои места да са по-хлъзгави, за което трябва да се внимава.
Името "Памуккале" произлиза от белият цвят на варовиковите скали, чиито форми приличат на пухкав памук. В буквален превод означава "Памучна крепост". Въпреки че стъпваш по твърди скали, подсъзнателно при първите крачки усещането е, че ще стъпиш върху нещо меко.
Белите травертинови тераси са се образували в резултат от топлите минерални извори, чиято вода е пренаситена с калциев карбонат, който се отлага върху скалите в продължение на хилядолетия и образува варовикови отлагания с причудлив бял цвят.
В интерес на истината, Памуккале не е единственото място в света, на което може да се наблюдава този феномен. Подобни травертинови тераси съществуват и по други места по света като САЩ, Китай, Иран и други.
Горещите извори имат температура от 37 градуса по Целзий. Носят се легенди, че варовиковата вода и кисненето в басейните оказват благоприятно въздействие върху мъжката потентност, сърдечно-съдовите заболявания, бъбречните заболявания и кожните проблеми.
Освен това се смята, че водите на Памуккале допринасят за подмладяването. Поради този факт, съществува друга легенда, че Клеопатра се е къпала в басейните на Памуккале, за да поддържа своята красота.
Доказано е, че всичките тези разходки, които правят туристите по варовиковите скали, действат негативно и разрушително на природния феномен. Затова към днешни дни част от травертиновите тераси са забранени за разходка, като дори има голяма вероятност в скоро време разходката из памучните скали да стане история.
Местността Памуккале е била посещавана често от древните гърци, които са положили основите на античния град Хиераполис, от където извират топлите води преди се оформят каскадите и да се спуснат надолу.
Слънцето ни беше напекло хубавичко, затова решихме да си спестим обстойната обиколка из още повече напечените останки на античния град Хиераполис.
И без това, подобен тип забележителности не са ни от най-любимия тип, затова се движихме основно покрай белите образувания. На места се вижда как лека полека Памуккале престава да бъде това, което е.
Около памучната крепост е разпространен параглайдинга и всеки любител на този вид спорт може да се наслаждава на природната красота от високо, пикирайки над снежно белите скали.
От високо може да се види автомобилния път, който води до селцето Памуккале.
Поразходихме се още малко по периферията на белите скали, докато лека полека белият цвят започна да намалява, а скалите да придобиват нормалния си цвят.
От там се завъртяхме обратно по улиците на Хиераполис в посока Античния театър и Античния басейн.
Освен Античният театър, сред руините на града могат да бъдат забелязани още Храмът на Аполон, Портата на Домициан, Римските бани, Некропола и различни саркофази.
На територията на античният град се намира Археологически музей. Неговото посещение може да бъде осъществено срещу заплащане на допълнителна такса от 5 турски лири (2,50 лв.), но ние решихме да си спестим посещението на музея и, минавайки покрай Античния театър, се отправихме към Античния басейн.
Руините на Хиераполис, заедно с Памуккале, са част от Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Разходката из Античния басейн, за който се носят легенди, че в него се е къпала Клеопатра, е безплатна. За да влезеш да се киснеш в басейна се заплаща допълнителна такса от 32 лири (16 лв.), а срещу още 5 лири (2,50 лв.) може да се използва и сейф за личните вещи.
По принцип имахме намерение да се топнем в басейна, но се отказахме тъй като ни се стори леко пренаселена и мръсна обстановката. Затова теглихме един тигел по пътечките покрай басейна, докато стигнахме до няколко чешми с ръчни помпи откъдето хората се редяха на опашка да си пълнят от минералната вода и отпиваха.
Решихме и ние да се наредим и да пробваме какво толкова е специалното на тази вода. След като си напълнихме шишето и отпихме, на секундата изляхме водата обратно. Водата има специфичен мирис и кисел вкус, който на нас не ни допадна. Взехме решение да се покиснем в някой от басейните отвън и напуснахме територията на Античния басейн. Пред входа на басейна се спряхме пред паметника на местния символ - петел, чиито вид е характерен за областта Денизли.
Аз от петели не разбирам, но се твърди, че този вид петел има своите особености и уникалности. Освен това, този вид петел е известен и с това, че се използва в провеждането на т.нар. "битки с петели", които са (били) популярни в региона.
Следващия един час прекарахме, търкаляйки се в басейните и наблюдавайки селото от високо.
Разбира се, не пропуснахме да си направим и една дъъълга фотосесия на фона на прекрасните гледки.
Плискахме се с водата, докато гъбясахме окончателно, след което поехме по обратния път надолу. Установихме, че е станало още по-горещо.
Горе при Античния град има заведения, където се продава храна тип "бърза закуска", вода, безалкохолни, фрешове, сладолед и други, но трябва да се има в предвид, че цените са леко европейски, на фона на нормалните цени. Все пак, благодарение на изгодния курс на лирата спрямо лева, цените не са чак пък толкова плашещи.
Остатъка от деня прекарахме като хапнахме преди да се приберем в хотела, но долу в селото, където има повече заведения и нормална храна. След това се отдадохме на следобедна почивка в хладната хотелска стая, а вечерта, когато слънцето започна да се спуска, излязохме отново на разходка из селото. Така приключи разходката ни из този природен феномен, който от доста време имахме желание да посетим.
Разходката из памучните скали изглежда по следния начин - Памуккале.
<<< Пътуване до Памуккале
Няма коментари:
Публикуване на коментар