сряда, 19 юли 2017 г.

Лятна почивка на остров Бозджаада - Островът в детайли

Здравейте, Приятели!


Остров Бозджаада е третият по големина остров в Турция и също така е познат със старогръцкото си наименования Тенедос. Островът е сменял собствеността си между Гърция и Турция няколко пъти, но окончателно е станал част от територията на Турция след края на Балканската война. През 1923 г. е подписано споразумение, с което до ден днешен островът, заедно с Гьокчеада, принадлежат на Турция. Бозджаада е с големина от 40 кв. км., с най-високата точка от 192 метра и постоянно население от близо 2 500 души. Климатът е средиземноморски и често преобладават северни ветрове. Основният поминък на острова е туризма и производството на вино от различни сортове грозде, от които два-три сорта са строго специфично само за Бозджаада. През 2000-та година са построени 17 вятърни турбини, които произвеждат значително повече електрическа мощност от тази, която е необходима за покриване на нуждите на острова. Затова по-голямата част от енергията се отвежда към континента за подпомагане на нуждите на област Чанаккале. На острова има няколко интересни закона, като например, че е забранен строежът на големи, високи и луксозни хотелски комплекси. Има лимит в големината на постройките и той е максимум 80 кв. метра разгъната площ, независимо от големината на парцела. От 2008 година е забранено разпространението на найлонови торбички на територията на острова. Затова в магазините винаги опаковат продуктите в хартиени торбички. От 2005 година пък, определен процент от лозовите масиви не се третират с препарати, с което се цели производството на екологично чисто и качествено грозде.


На острова местата за настаняване са предимно под формата на къщи за гости или малки къщички с лозови масиви известни като „баа еви“ (bağ evi). В една такава къща отседнахме и ние, въпреки че нашата къща по-скоро беше малко като хотел - Aspasia House.


Честно казано, не останахме очаровани от избора си за престой в Aspasia House. Цената, която заплатихме за 7 дневен престой е 1050 лв. за двойна стая със закуска, което си е сериозна цена, при положение, че за тези пари в турските топ курорти предлагат доста повече. Но като цяло, нощувките на острова са доста скъпи.


Повечето къщи изглежда да са собственост на истанбулци. Масово колите са с истанбулска регистрация и по всичко личи, че на острова почиват по-заможните турци. Често по улиците се срещат известни турски личности. Това ни направи впечатление от начина, по който хората изпадаха в душевен катаклизъм, при случайното разминаване с други хора, които за нас бяха неизвестни.


Хубавото на нашата къща беше, че се намира много близо до два от плажовете на острова, един от които има статута на най-известния и хубав плаж в Бозджаада. Иначе, за придвижване из острова си е необходим автомобил или някаква друго превозно средство, защото магазини и ресторанти има само в селцето. 



В едноименното селце, движението на автомобили е забранено. Единствено се преминава през централната улица като слизаш или се качваш на ферибота. През останалото време има спуснати бариери, а за автомобилите са предвидени безплатни паркинги непосредствено преди бариерите.


Това е супер, тъй като уличките са много тесни и на практика почти навсякъде е пешеходна зона. Интересната част на селцето се обикаля спокойно за 30-40 минути. Докато бяхме на острова почти всяка вечер обикаляхме из уличките. 





Определено къщите са в гръцки стил, който е останал от времето и е нетипичен за други места в Турция. Всичките са предимно бели, ниски, със спретнати цветни капаци на прозорците и задължително пред всяка къща има по едно колело, чиято роля е единствено да допълва идиличната картинка.




Мисля, че само една вечер пропуснахме да отидем до селото за вечеря. През останалото време, вечеряхме в китните ресторанти, чието меню беше предимно морско. С изминаване на дните се оформи фаворитът ни сред ресторантите, който беше единствения, в който седнахме, ако не ме лъже паметта - три пъти. Всъщност, беше по-скоро като малка гостилница. На повечето ресторанти масите и столовете са изнесени директно на улицата, тъй като сградите са малки. 






Като цяло цените в ресторантите са една идея по-високи за стандартите в Турция, като в някои по-изискани са с до 50% завишени. След вечеря обикновено отивахме да зяпаме сувенирите и дрънкулките, които се продаваха по сергиите.








Тук-там из острова се срещат и не чак толкова поддържани къщи.



На много места из Бозджаада се продава сладолед, който има претенциите да е местно производство. Нашия фаворит стана едно магазинче, в което в действителност приготвяха сладоледа на място.



Докато си ближем сладоледа, попивахме всяка една картина, която можеше да ни предложи острова.






Една от къщите беше ателие за ръчно производство на аксесоари от стъкло на някаква местна жена с име Зейнеп Аксу (Zeynep Aksu).


От там женската половина „намаза“ по една стъклена дрънкулка. В една от вечерите се разходихме в района на пристанището, където има крепост. Нито един път не видяхме там да се разхождат хора, затова и по никакъв начин не успя да привлече нашето внимание.






Останалата част на острова предлага страхотни гледки, които се откриват зад всеки завой към морските заливи с тюркоазено синя вода. През един от дните заделихме 2-3 часа, за да обиколим южната и източната страна на острова. За целта използвахме колата.


В южната част се намират почти всички плажове на острова, но за тях ще разказвам по-късно. В тази част са и най-красивите морски изгледи.









Мога да кажа, че пътната мрежа на острова е сравнително добра. По принцип, има само няколко главни пътища, които са по-широки и спокойно могат да се разминават колите. Останалите пътища са тесни като широчината им е колкото за една кола или максимум за кола и половина, но пък нямат никакви дупки.



Както споменах в началото, на острова се отглеждат лозови масиви и като изключим морето, това са следващите често срещани гледки.


Повечето места за настаняване са локализирани в близост до селото в източната част на острова, където се намират дори малки комплексчета с къщички. В самото село също се намира значителна част от базата за настаняване.



В югоизточната част има един морски фар, до който се стига по черен път. По принцип, видяхме че хората ходят до него с коли, но ние предпочетохме да оставим колата в началото на черния път и да отидем до фара пеша, тъй като разстоянието не е повече от 1 км.



От там се вижда континенталната част и фериботите, които кръжат между Бозджаада и Гейикли. В друг ден, отново за няколко часа, обиколихме западната и северната страна на острова. В тези две части всичко изглежда доста по-различно. Като започнем от това, че морето има съвсем друг цвят, минем през това, че почти липсват места за отсядане, стигнем до това, че острова прилича повече на поле и завършим с това, че времето е по-различно.




В тази половина на Бозджаада се намира единствения къмпинг на острова, който всъщност не беше много далече от нашата къща и стигахме за 15 минути пеша до него. 


Най-интересното в тези части на острова е мястото, от което може да се наблюдава залеза на слънцето и може би донякъде възможността за практикуване на водни спортове, поради наличието на ветрове. 


В северозападната част се намират и въпросните вятърни турбини, за които споменах в началото. Достъпа до тях е ограничен, но се виждат от мястото, от което се наблюдава залеза.


В две от вечерите отидохме да наблюдаваме залеза. До там се стига по черен път и около часа за залез става доста пренаселено.




В най-западната точка на острова също има морски фар, който се води за един от символите на острова и присъства в голяма част от сувенирите. До там, обаче, не можахме да стигнем, защото до фарът се стига или минавайки през ВЕЦ-а, където достъпът е забранен или пеша от мястото за гледане на залез. Но разстоянието за изминаване пеша е доста и общо взето, трябва да се тръгне преди залеза, защото става тъмно. А ние и двата пъти, когато ходихме, беше непосредствено преди залез. От всичко на острова, именно този фенер, остана единственото място, до което не успяхме да стигнем. Накратко, това представлява острова. Като цяло разходките из Бозджаада и едноименното селце ни харесаха много и винаги сме се разхождали с усмивка, заредени със спокойствие и автентична атмосфера.
Не мога да кажа същото за плажуването на острова, за което всъщност отидохме. Просто това не е място, на което може да седиш 1 седмица "на море" и по цял ден да се излежаваш на плажа и да се къпеш в морето. Леженето не се получава, защото на острова непрекъснато духа вятър с временни резки пориви, което общо взето не позволява да ползваш чадър, а най-неприятното е, че пясъка се вдига и те шиба по тялото. А като си намазан с някакво слънцезащитно олио работата става съвсем грозна. Морето пък от своя страна е ледено студено - температурата на водата е не повече от 18-19 градуса. Общо взето, влезеш ли във водата, трябва или да плуваш, или да се движиш непрекъснато, защото точно след 5 секунди на едно място започваш да трепериш от студ. Първоначално си мислех, че сме уцелили кофти време, въпреки че беше топло и слънчево. В последствие, цяло лято следях периодично как е температурата на водата и положението с вятъра, но всичко си остана все същото цяло лято. Явно просто на Бозджаада климата си е такъв. Жалко, защото сами по себе си плажовете и морето са страхотни, ако не вземем под внимание вятъра и ледената вода. Почти всички плажове се намират в южната част на острова и всичките без един са абсолютно диви. Нашата къща за гости се намираше на пешеходно разстояние до два от плажовете, единият от които беше именно облагородения плаж.


Оказа се, че това ни е единствената снимка, която сме направили около този плаж. Плажът Аязма (Ayazma) е единствения плаж, на който има чадъри и шезлонги срещу заплащане, като цената е 20 лири (10 лв.) за два шезлонга и чадър за цял ден. Освен това, единствено покрай Аязма има заведения, от които може да си купиш храна и пиене. Като цяло това е най-вървежният и най-претъпканият плаж на острова. Пясъкът е ситен и чист, както и дъното на морето. До Аязма се намира плажа Сулубахче (Sulubahçe).


Мисля, че това е плажът с най-дълга и най-широка ивица на острова. Той се намира на запад от Аязма и едната му част може да се каже, че е близо до заведенията и магазинчетата, но е абсолютно див.


Пясъкът е много ситен, а дъното на морето на повечето места отново е пясъчно. Освен  това, дълбоко става доста навътре. Следващия плаж на запад е плажът Митос (Mitos), на който пясъка е смесен с едри камъни.


Този плаж само сме го гледали, без да плажуваме, защото не ни хареса. На изток от Аязма има още няколко плажа. Първият от тях е плажът Белик, до който ходихме с колата.


Този плаж ни хареса най-много. Пясъкът е ситен, морето е невероятно чисто, а цвета му беше различно син. Това е едно от най-чистите и най-сините морета, които сме виждали след Малдивите.


На фона на силния вятър, морето покрай острова е много спокойно и няма никакво вълнение. Изключение прави само северната страна, където има вълни. Разбира се, този плаж също е див. На него има изоставен кораб.



Следващият плаж в тази посока, който също само гледахме без да плажуваме, се казва Хаджъ Махмуд (Hacı Mahmud). Той не ни хареса, тъй като дъното на морето в този залив беше каменисто.


Плажът е от пясък, на места с малки камъчета и като цяло не е лош.


В югоизточната част на Бозджаада се намира вторият по популярност плаж с име Аквариум (Akvaryum).


Тук водата уж била по-топла ама не баш. Ние не усетихме разлика. Плажът е мъничък и е гъсто населен. Има изглед към континенталната част.


Известен е с това, че залива се обитава от много видове морски обитатели и редки видове риби. Затова заливът и плажа носят името Аквариум. Аз се пробвах с шнорхела и в действителност могат да бъдат видени различни морски видове.


На фона на многото хора, морето е чисто. Плажът, обаче, не е толкова чист. Мисля, че за това допринасят хората с кемперите, които се навъртаха наоколо. На острова е забранено свободното къмпингуване извън специално обособеният къмпинг. Не веднъж станахме свидетели как полицията и жандармерията безцеремонно принуждаваха нахалните хора да си сгъват незаконно разпънатите сергии (разбирай палатки). Как точно се процедури с кемперите не знам.


От източната страна на острова, в посока на север към селото, има още два плажа. Първият носи името Тузбурну (Tuzburnu) и се намира близо до морския фар, до който бяхме ходили.


Както се вижда, е пресилено да се каже, че това е плаж, но... Следващия плаж се казва Пойраз Лиманъ (Poyraz Limanı). Той се намира до комплексите преди Бозджаада и също бих казал, че е пресилено да се нарече плаж.



Плажната ивица е изцяло чакълеста, а морето има един такъв тъмен и мътен вид. Единственият плаж в северната част на острова, който се намира западно от селото, се нарича Чайър (Cayır). Тук морето се вълнува доста повече благодарение на постоянния и монотонен силен вятър. Затова, този плаж е известен сред любителите на водни спортове. Ентусиасти, обаче, почти не видяхме.


На картата в началото, може да се види, че са посочени още няколко места за плажуване, които ние не можахме да идентифицираме като такива.

От 6 пълни дни на острова, на плаж ходихме 5 от дните, тъй като единия ден времето беше дъждовно и мрачно. От тези 5 дни, един път ходихме до Аквариум, един път до Белик, два пъти до Сулубахче и един път до Аязма. Но, пак до повторя, не можахме да се насладим на плажуването и определено не бих препоръчал мястото за почивка на море. Две, максимум три нощувки са достатъчни човек да си вземе мерака от плажуването, да разгледа красивия остров и да се разходи из едноименното селце Бозджаада. Именно това правеха хората (поне тези, които отсядаха в нашата къща), оставайки само за 2-3 вечери. Ние бяхме единствените, които останахме 7 нощувки. На острова успяхме да изминем почти 150 км. общо за всичките дни и чак се чудя как сме успели да го направим на тази малка територия, но числото е факт.

<<< Лятна почивка на остров Бозджаада - Пътуване

Няма коментари:

Публикуване на коментар