събота, 15 юли 2017 г.

Лятна почивка на остров Бозджаада - Пътуване

Здравейте, Приятели!


През 2017 година решихме да прекараме лятната си почивка на море на остров Бозджаада (Bozcaada) в периода от 15 до 22.07. Бозджаада е турски остров разположен в Егейско море и е третият по големина остров в Турция и втори в Егейско море след Гьокчеада (Gökçeada). Сам по себе си, островът е известен като дестинация за лятна почивка най-вече сред местното население и няма славата на турските топ курорти като Кушадасъ, Бодрум, Мармарис или Анталия. За сметка на това, като всеки остров, има собствен чар и атмосфера, съчетани с небрежно спокойствие. В допълнение на почивката в периода 22-24.07 посетихме още една от най-известните забележителности в Турция, която до този момент нямахме възможността да посетим. Това ще остане изненада, докато му дойде времето :). С Бозджаада се запознахме миналата година, когато проучвахме варианти за по-скромно сватбено пътешествие и понеже ни направи приятно впечатление, островът получи своя шанс да бъде посетен на по-късен етап като място, на което да прекараме някоя от летните си почивки. Като разположение, островът се намира в района на Дарданелите близо до град Чанаккале (Çanakkale) и е на 600 км. от София. За да стигнем до Бозджаада ни бяха необходими малко повече от 12 часа пътуване с кола, но с малко повече късмет, времето за път може да бъде и в порядъка на 8-9 часа. Към 7 часа сутринта на 15.07, заедно с още едно приятелско семейство, се изстреляхме с Dacia-та в посока Капитан Андреево. Тъй като пътуването ни беше в активния период на потока от "гастарбайтери", на границата чакахме малко над час. Повече време се забавихме от турската страна. След като стъпихме на турска територия към 12 часа, продължихме по стария път D100 към Хавса (Havsa) в продължение на 50 км., минавайки покрай Едирне. От Хавса, завихме надясно към Кешан (Keşan) и Чанаккале.


Движението си продължихме по международния път Е87 (национален номер D550), който е в перфектно състояние.



След Кешан започнахме да виждаме морето, мисля че Егейско.


Започнахме да навлизаме в полуостров Галиполи (Gelibolu), отправяйки се към едноименния град Гелиболу. Пътя след Кешан вече ми беше горе долу познат от предишно пътуване в тази посока.


Гелиболу е първото място по трасето, където има ферибот и може да се прекосят Дарданелите. Ние продължихме напред по пътя, където срещахме интересни  МПС-тата.


След Гелиболу пътя започва да се вие покрай пролива и вече не е толкова добър. На места пътя е двупосочен, като усилено се работи по-неговото разширяване и превръщането му в еднопосочен.


Следващото място, откъдето може де се премине на азиатска територия е град Еджеабат (Eceabat), който се намира на 40 км. след Гелиболу. Именно линията Еджеабат-Чанаккале съм ползвам преди години и до последно не бях решил откъде да се качим на ферибота, тъй като в момента има още една линия малко след Еджеабат от Килитбахир (Kilitbahir) до Чанаккале. Времето за прекосяване на Дарданелите е най-кратко с последната линия. Като видях откъде започва опашката за ферибота от Еджеабат на момента реших, че ще преминаваме в Азия от последния ферибот при Килитбахир. От Еджеабат до Килитбахир са около 4 км., но спряхме в нищото почти на 3 км. от кея, откъдето тръгва ферибота.


За съжаление и тук опашката беше достатъчно дълга и не ни остана нищо друго освен да чакаме. Събота, в ранния следобед, през лятото... явно трафика е доста натоварен. Докато чакаме, се замислих - кога ли ще станем свидетели на построяването на мост над Дарданелите? По-късно проучих въпроса и се оказа, че през март 2017 е започнал строеж на мост над Дарданелите, малко след Гелиболу, който ще носи името "Чанаккале 1915". Очаква се мостът да бъде пуснат в експлоатация през 2023 година. Повече детайли за бъдещият мост има в Wikipedia. От границата до тук са 250 км., които изминахме за 3 часа.


В чакане да ни дойде реда загубихме грубо още 2 часа, с което ни умряха последните надежди, че още първия ден ще си направим плаж. Разстоянието между Килитбахир и Чанаккале по вода е 2,8 км.


Към 17:00 часа отплавахме към отсрещния бряг.


Цената на ферибота е 30 лири (15 лв.) за лек автомобил, което е направо смешна сума, на фона на цените, които имат фeрrботите в Гърция и Европа. Тук няма отделна такса са шофьор и пътници. Плаването до отсрещния бряг по тази линия е с продължение 15 минути.


Фериботите между Килитбахир и Чанаккале през по-голямата част на деня за през 30 минути и не са денонощни, за разлика от другите две линии. Чанаккале е град, който съхранява доста история в себе си и това беше третото ми транзитно преминаване през града, което се надявам да е последното такова. При следващото посещение мисля, че е време Чанаккале да получи своето внимание, а не само да играе ролята на трамплин между Европа и Азия.


От Чанаккале ни предстояха 50-тина километра до мястото, от което се хваща втория ферибот за самия остров Бозджаада. Продължихме по Е87 (D550) в посока Езине (Ezine).


Минахме покрай Троя (за пореден път, без да спра) и след 30 км. се отклонихме по един междуселски път. Останалите 20 км. преминахме по еднопосочен път, който минава през няколко села, които изглеждат зле.


Последното населено място, непосредствено след което е рампата за ферибота се нарича Гейикли (Geyikli). Навигацията надмина себе си, показвайки ми разни интересни изображения.


Няколко минути след 18:00 часа се озовахме на кея. Изпуснахме ферибота за няколко минути, но поне нямаше опашка и се качихме на следващия ферибот в 18:30.


Тук заплатихме 70 лири (35 лв.) за лек автомобил, като този път цената е за двупосочен билет. Обслужващата фирма на фериботите при Дарданелите и островите наоколо е Гесташ (Gestaş). Актуално разписание и цени могат да бъдат намери на официалния сайт на Gestaş. От сайта могат да се правят резервации и да се купуват билети (не за всички линии), но има една малка недомислена според мен подробност. В процеса на резервация трябва да се въведе GSM номер и то не какъв да е, а само и единствено турски. Полето е задължително и не може да се продължи без номер. На практика, телефонния номер е излишен, защото така или иначе оставяш и e-mail адрес, на който също получаваш номера на резервацията и останалите детайли, но поне можеше да има опция да въвеждаш и чуждестранни номера. За (не)щастие искаш, не искаш на тръгване от острова си длъжен да си направиш резервацията през системата, иначе не може да напуснеш острова (ако си с автомобил). По-подробно ще разкажа по-натам. След 30 минути плаване, акостирахме на Бозджаада.



Пристанището се намира в едноименното село(може и град се води) Бозджаада, което е единственото населено място на острова, където живеят местните. От там се придвижихме с колата още 7 км., за да стигнем до мястото, където щяхме да отседнем следващата 1 седмица.

Маршрутът от София до острова представлява е - https://goo.gl/maps/xHwP1BBrqtw:


Маршрут: Sofia - Bozcaada
Общо километри:  611 км.


1 коментар:

  1. Чудесен пътепис!А сега моля за информация.Знаете ли разписанието на ферибота за Бозджаада през октомври 2018?

    ОтговорИзтриване