Здравейте, Приятели!
08.06, ден номер 9 от пътeшествието ни... Честит рожден ден, моя милост! По случай рожденият ми ден като подарък включихме още една нощувка в програмата в град Амасия (Amasya). През този ден намеренията ни бяха да сме възможно най-малко време на път, за да може да празнуваме повече в Амасия. За това ни предстояха около 370 километра от Ерзинджан до Амасия изцяло по път Е80. Закуската в Meva Hotel е на блок маса и изглежда като посредствена на фона на всичко останало. Просто като видяхме колко е луксозно всичко в хотела и някак си очакванията ни за закуската също се бяха вдигнали. От вечерта бях издирил адрес на обменно бюро и първата работа, която направихме след закуска преди да потеглим от Ерзинджан, бе да си обменим парите. По булеварда, на който ни беше хотела се върнахме обратно около 1,5 км., за да стигнем до бюрото, където успешно и за нула време свършихме работата и потеглихме към Амасия. Минахме отново покрай хотела.
Ерзинджан е град с население от почти 100 000 души и не може да се похвали с нещо кой знае какво. Градът се намира в пустошта, почвата не е особено плодородна и е в състояние да ражда пшеница, ечемик, ръж и картофи. Останалата част от икономиката на града е свързана с животновъдството и търговията. Каква търговия обаче, не е много ясно, но имайки предвид с какво е известен града и въобще целият този район на Турция, намиращ се в т.нар. етническа територия позната като Кюрдистан, мисля че е достатъчно ясно. Сградата на община Ерзинджан изглежда така:
В покрайнините на града има новопостроeни квартали, които аз си мисля, че се заселват със същите онези хора, които живеят по катуните, покрай които минавахме десетки километри наред между Ерзурум и Ерзинджан.
Извън града е разположен Университетския кампус.
Като на всяко такова място в Турция и тук ни паднаха ченетата като видяхме как изглежда учебното заведение и каква инфраструктура има. След това се започнаха познатите ни картинки от последните 200 км. от вчера.
Населените места са доста на рядко и наоколо цари предимно пустош. Първите 100 км. надморската височина, на която се движим е между 1 600 и 2 000 метра, като непрекъснато сe спускаме и изкачваме по различни проходи.
Всичките 370 км., които изминахме през този ден, плюс последните 200 км. от вчера, бяха най-скучните и монотонни такива, които изминахме по време на пътешествието. Но се опитвахме да намерим красотата и по този особен релеф.
Някъде на около 200 км. преди Амасия, след Сушехри (Suşehri), започнахме да се движим в долината на река Келкит (Kelkit) и паднахме под 1 000 метра надморска височина.
Път Е80 си беше супер през цялото време, с дребни единични забележки и чат-пат някой участък в ремонт.
Последните 70 км. между град Ербаа (Erbaa) и Амасия започнахме да се движим покрай друга река с име Йешилърмак (Yeşilırmak) и наоколо вече стана зелено.
Река Йешилърмак е дълга 468 км., а заедно с малките си разклонения е общо 519. Тази река минава през сърцето на Амасия, за да се влее в Черно море.
В 15:30, след 4 часа и половина път, пристигнахме в град Амасия, където също важи любимото ми ограничение.
Амасия е нещо като нашия Кюстендил. В областта се отглеждат череши и най-вече ябълки, затова последните две се срещат навсякъде из града и са винаги част от сувенирите.
За символ на града е избрана ябълката. Градът има богата история, като от по-скорошната (по времето на Османската империя) е известен с това, че в него са били пращани младите отомански принцове, за да трупат знания и опит. Освен това, Амасия е родното място на султан Мурад I и султан Селим I.
Отправихме се към нашия хотел, който се намира много близо до централната част на града.
В Амасия си бяхме запазили чрез booking.com Lalehan Otel за 105 лв. на нощувка със закуска в двойна стая. Хотелът разполага с няколко места за паркиране на улицата пред хотела. Стаята ни беше достатъчно комфортна, но за съжаление беше доста амортизирана и нуждаеща се от освежаване и подмяна на част от счупените мебели. Затова смятам, че за тази цена не направихме добър избор и може би в Амасия трябваше да нощуваме в някои от хотелите от другата страна на реката, които са под формата на къщи в отомански стил, но аз се бях уплашил от тесните улички, където паркирането изглеждаше ужасно сложно, но в действителност не е чак такава драма, каквато си представях.
Интернета в периметъра на нашата стая беше пълна скръб, а обикновено разчитаме на него, за да може
да си подготвим маршрути и т.н. Ползваме го малко, но както казах,
разчитаме да го има.
Персонала също беше странен. Мъжете сърдити със събрани вежди, а жените забрадени и кисели. Общо взето не получихме кой знае какво съдействие при настаняване. Сам си слязох от колата и си преместих табелата, за да си направя място за паркиране под погледа на един от мъжете, а пък от рецепцията ни дадоха ключовете за стаята и се почна едно лутане в тъмните коридори, докато си намерим стаята. Все неща, които не сме свикнали да се случват в Турция. Обикновено, буквално ми дърпат куфарите от ръцете, а пък не дай си боже да започна да ги разтоварвам сам от багажника и започват да си чупят краката от тичане. Както и да е, поне имахме много хубава тераса с изглед към реката и околността.
Без да губим излишно време, борейки се с Интернета, излязохме на разхода из Амасия без особена подготовка.
В Амасия има доста забележителности, сред които редица музеи, джамии, крепост, скални гробници и други. Край река Йешилърмак има приятна улица за разходка, от която се виждат многобройните къщи в отомански стил. Разхождайки из тесните улички между тях, Амасия предоставя възможност човек да се потопи в една отминала епоха.
Всичко това е превърнало Амасия в известна туристическа дестинация, предимно на местно ниво, но вероятно и броят на чужденците, които идват не е малък. Градът разполага с достатъчно хотели от различни тип, за да подслони голям брой туристи.
Първата ни спирка в Амасия е Историческият музей за медицина и хирургия „Сабунджуолу" (Sabuncuoğlu Tıp Ve Cerrahi Tarihi Müzesi). В музея се заплаща вход от 4 лири (2 лв.) на човек.
Шерафеддин Сабунджуолу (Şerafeddin Sabuncuoğlu) е лекар-хирург живял през XV в. по времето на Османската империя в град Амасия.
По това време, похватите в медицината са били съвсем различни от тези в днешно време. В музея могат да се разгледат инструментите, с които Сабунджуолу е лекувал различни заболявания.
Сабунджуолу е написал първата турска медицинска книга с илюстрации и първият илюстриран хирургически атлас.
От музея могат да се закупят медицински книги за методите на лекуване, които е прилагал и книги с рецепти за лекарства от билки и натурални продукти. Освен това могат да бъдат закупени и готови мехлеми за различни заболявания.
В музеят може да се научи малко повече за прилагането на лечение с помощта на музика и пеене, което се е извършвало по онова време.
След музея продължихме разходка по улицата. Сградата на общината:
Един от символите на града е часовниковата кула, която е построена през 1865 година.
За съжаление, кулата е претърпяла редица нещастия, като още първата година е станала жертва на пожар, а по-късно през 1938 година се е срутила при едно земетресение. През 1940 е била заличена окончателно при строежа на моста. Това, което се вижда в днешни дни е реставрираната през 2002 година кула в оригинален вид.
Амасия е единствения турски град, в който ми направи впечатление наличието на велоалея. Но, както се вижда от следващата снимка, изобщо не се използва по предназначение.
То не че видяхме някой да кара велосипед, а не е като да не се въртяхме около тази улица достатъчно дълго време. Това всъщност е част от централната улица край реката. От другата страна се намират всички запазени старинни къщи, почти всички превърнати в конаци за гости.
Над старинни постройки се намира хълма Харшена (Harşena), където са разположени скалните гробници на кралете на древното Понтийско кралство. Те са част от световното наследство на ЮНЕСКО от 2014 година насам.
На хълма са разположени 5 гробници, а в крепостта Харшена има още 9. Общия брой на понтийските гробници в района на Амасия са 21. До гробниците може да се стигне по стълби, но ние решихме да не се качваме, тъй като така или иначе вътре не се влиза. От там се открива гледка към Амасия, която общо взето е същата като тази от при крепостта, до която възнамерявахме да се качим малко по-късно.
Преди това искахме да посетим още няколко музея преди да им е свършило работното време. Поредния такъв е музеят Мини Амасия. Той представлява миниатюрен макет на Амасия в рамките на една по-голяма стая. Там заплатихме по 3 лири (1,50 лв.) на човек. Вкараха ни в стая, в която беше пълен мрак.
Оказа се, че в рамките на няколко минути нощта се е спуснала над Амасия и хората спят. Скоро къщичките започнаха да светват една по една. След още малко настана утро.
Много яко! Макета представя как е изглеждал град Амасия през 1914 година, когато натоварения влак бавно е отнасял натоварените с ябълки вагони през тунелите в Харшена.
На макета могат да се видят всички забележителности, които се срещат в града днешно време. Например, часовниковата кула, крепостта Харшена, джамията Султан Баязид II (Sultan Bayezıd II) и други.
Ето я и Амасия дневно време през 1914 година.
Музеят много ни хареса. Всичко е направено доста детайлно и живо. Както вече стана ясно, се сменят различните етапи на денонощието, а освен това може да се види как влакчето се движи от единия до другия края, как кокошките и животните в дворовете на къщите се мърдат, а дори се вижда и как рибарите ловят риба в реката и въдиците им треперят.
Според мен, този музей е задължително място за посещение. Цената му пък е повече от символична.
След като изчакахме да се завърти още едно денонощие, си тръгнахме от музея и продължихме разходката. Минахме покрай джамията Султан Баязид II, но в момента на нашето посещение беше в ремонт и даже не ставаше за снимка. Пред нея се намира още една малка постройка, която ако се върнете малко назад, ще я намерите на една от снимките от мини музея.
Следващия музей, който искахме да посетим в Амасия е Музеят на Любовта „Ферхат и Ширин" (Ferhat İle Şirin Aşıklar Müzesi). Него не можахме да го намерим толкова лесно, а и не видяхме никъде табели към него. Затова попитахме две жени на къде да вървим, а те ни казаха, че до музея трябва да вървим поне още 2 км. и най-добре да си хванем "долмуш" (така казват на малките микробусчета от градския транспорт) за две спирки или да отидем с кола. После ги питахме дали би работил по това време (малко след 18 часа). Те не бяха много сигурни за точното работно време ама клоняха, че по-скоро музея вече е затворил. Ние също клоняхме натам, защото другите музеи работеха до 17 или 18 часа. Решихме по-добре да не хабим сили напразно и да отидем на следващата сутрин преди да потеглим от Амасия. И така се отправихме към следващата цел - крепостта Харшена.
Трябваше да се върнем при хотела, за да вземем колата. За целта по един от мостовете се прехвърлихме от другата страна на реката, хем за да разнообразим, хем за да се разходим и между старите отомански сгради.
Докато се мотаем, видяхме ресторанта Али Кая (Ali Kaya), където възнамерявахме да отидем за вечеря. Не помня точно къде и кой, но ресторанта ни беше препоръчан от някой по пътя, на когото споделихме, че ще минаваме през Амасия.
Няколко кадъра и от т.нар. "стара част" на Амасия.
От тази страна хотелът ни изглежда по следния начин:
През моста се добрахме до хотела, а пешеходната ни обиколка изглежда така - Амасия.
До крепостта се стига след стръмно изкачване. Разстоянието от нашия хотел до там е 3 км.
Заради скапания Интернет в хотела изобщо не можахме да видим работното време на нито едно от местата, които искахме да посетим и това ни попречи да разпределим времето за посещение на отделните места. Като се качихме до крепостта разбрахме, че работното време е до 19:00 и го бяхме изпуснали с 20 минути. По принцип, целта ни беше преди всичко гледката над Амасия, но ни се искаше да се помотаем малко и из крепостта. Може да се каже, че поне с гледката успяхме.
Не е ясно кога е построена крепостта. Според някои записки, тя е построена още преди новата ера по времето на понтийският крал Михридат I. Според други пък е построена на по-късен етап, но при всички положения крепостта е претърпяла редица поражения през всичките си години на съществуване по времето на понтийци, персийци, византийци и римляни, докато попадне в ръцете на Османската империя.
Крепостта е реставрирана през 2013 година.
След като ни приключи фотосесията, отново се върнахме от другата страна на реката и се изкачихме до ресторанта Али Кая. От него има супер панорама над града. Ние не можахме да седнем на маса с директен изглед, понеже всичките такива бяха резервирани предварително, но все пак успявахме да видим какво се случва долу.
Искахме да хапнем нещо местно, ама менюто в ресторанта беше много постно и общо взето освен Токат кебап, нямаше нищо по-специфично за района. Аз си поръчах от въпросния кебап, който почти не ми хареса. На фона на огромната порция, която беше 90% от патладжани, изобщо не останах доволен.
Сигурно имах поне 3 патладжана в чинията, а месото беше някакво супер жилаво агнешко. Поне другото ядене беше хубаво.
За финал платихме 75 лири (37 лв.), като заедно със сметката разбрахме, че това е от ресторантите в Турция, които таксуват салатата, водата и десерта, които ти поднасят без да те питат искаш или не още преди да си поръчал каквото и да е, а после... +15-20 лири отгоре в сметката. Живи-здрави, и без това повече няма да седнем в този ресторант, дори и да имаме късмета отново да посетим Амасия. Докато се борим с вечерята, навън се стъмни, а Амасия светна в най-различни цветове.
Старите отомански къщи, крепостта, мостовете и всички останали забележителности светеха в различни цветове, които се сменяха на определени интервали. След като видяхме всичката тази шарения, не ни трябваше много време за размисъл, за да се впуснем в нощна обиколка на Амасия. Преди това оставихме колата пред хотела и се върнахме отново на главната улица.
Улицата, по която през деня се движеха автомобили, сега беше затворена и направена изцяло пешеходна. Часът бе около 22:30, а навсякъде беше пълно с хора.
Добре направихме, че се сляхме с нощния живот в Амасия. Може би заради това, че температурата през деня бе над 30 градуса, хората бяха предпочели да излязат вечерта, но пък деня бе никакъв - просто Четвъртък.
И през дена и през нощта, Амасия се превърна в града, който най-много ни хареса от цялото пътешествие. Личат се грижите, които се полагат за града, за да изглежда добре. Двата стила - стар и модерен, се сливат почти неусетно.
На улицата, чай се предлага по следния начин:
Видяхме и не малко заведения тип „барове", които не са особено разпространени из турските провинциални градове.
Понеже сладоледът заема важна част в нашия живот, вечерната обиколка на Амасия завършихме със сладолед в ръка, за който чакахме 10 минути. Пред всяко едно място, където продаваха сладолед, се виеха опашки, а такива места не липсваха. Очевидно е, обаче, че сладоледажийниците издъхват и ако някой иска да навлезе в сладоледения бизнес, мисля че Амасия е перфектно място и бързо ще пробие.
Вярвам, че Амасия е град, който предлага голямо разнообразие и всеки ще намери нещо за себе си. Този град се оказа едно от най-добрите попадения по време на Черноморския тур и може само да сме доволни, че го добавихме в последния момент в плана и дори му отделихме значително повече време спрямо други места.
Маршрутът за деня е: https://goo.gl/maps/rDE3PUnmqDB2, като са включени и завъртулките в Амасия до крепостта и ресторанта.
Маршрут: Erzincan - Amasya
Общо километри: 380 км.
<<< През Артвин към Ерзинджан (Ден 8)
Преди това искахме да посетим още няколко музея преди да им е свършило работното време. Поредния такъв е музеят Мини Амасия. Той представлява миниатюрен макет на Амасия в рамките на една по-голяма стая. Там заплатихме по 3 лири (1,50 лв.) на човек. Вкараха ни в стая, в която беше пълен мрак.
Оказа се, че в рамките на няколко минути нощта се е спуснала над Амасия и хората спят. Скоро къщичките започнаха да светват една по една. След още малко настана утро.
Много яко! Макета представя как е изглеждал град Амасия през 1914 година, когато натоварения влак бавно е отнасял натоварените с ябълки вагони през тунелите в Харшена.
На макета могат да се видят всички забележителности, които се срещат в града днешно време. Например, часовниковата кула, крепостта Харшена, джамията Султан Баязид II (Sultan Bayezıd II) и други.
Ето я и Амасия дневно време през 1914 година.
Музеят много ни хареса. Всичко е направено доста детайлно и живо. Както вече стана ясно, се сменят различните етапи на денонощието, а освен това може да се види как влакчето се движи от единия до другия края, как кокошките и животните в дворовете на къщите се мърдат, а дори се вижда и как рибарите ловят риба в реката и въдиците им треперят.
Според мен, този музей е задължително място за посещение. Цената му пък е повече от символична.
След като изчакахме да се завърти още едно денонощие, си тръгнахме от музея и продължихме разходката. Минахме покрай джамията Султан Баязид II, но в момента на нашето посещение беше в ремонт и даже не ставаше за снимка. Пред нея се намира още една малка постройка, която ако се върнете малко назад, ще я намерите на една от снимките от мини музея.
Следващия музей, който искахме да посетим в Амасия е Музеят на Любовта „Ферхат и Ширин" (Ferhat İle Şirin Aşıklar Müzesi). Него не можахме да го намерим толкова лесно, а и не видяхме никъде табели към него. Затова попитахме две жени на къде да вървим, а те ни казаха, че до музея трябва да вървим поне още 2 км. и най-добре да си хванем "долмуш" (така казват на малките микробусчета от градския транспорт) за две спирки или да отидем с кола. После ги питахме дали би работил по това време (малко след 18 часа). Те не бяха много сигурни за точното работно време ама клоняха, че по-скоро музея вече е затворил. Ние също клоняхме натам, защото другите музеи работеха до 17 или 18 часа. Решихме по-добре да не хабим сили напразно и да отидем на следващата сутрин преди да потеглим от Амасия. И така се отправихме към следващата цел - крепостта Харшена.
Трябваше да се върнем при хотела, за да вземем колата. За целта по един от мостовете се прехвърлихме от другата страна на реката, хем за да разнообразим, хем за да се разходим и между старите отомански сгради.
Докато се мотаем, видяхме ресторанта Али Кая (Ali Kaya), където възнамерявахме да отидем за вечеря. Не помня точно къде и кой, но ресторанта ни беше препоръчан от някой по пътя, на когото споделихме, че ще минаваме през Амасия.
Няколко кадъра и от т.нар. "стара част" на Амасия.
От тази страна хотелът ни изглежда по следния начин:
През моста се добрахме до хотела, а пешеходната ни обиколка изглежда така - Амасия.
До крепостта се стига след стръмно изкачване. Разстоянието от нашия хотел до там е 3 км.
Заради скапания Интернет в хотела изобщо не можахме да видим работното време на нито едно от местата, които искахме да посетим и това ни попречи да разпределим времето за посещение на отделните места. Като се качихме до крепостта разбрахме, че работното време е до 19:00 и го бяхме изпуснали с 20 минути. По принцип, целта ни беше преди всичко гледката над Амасия, но ни се искаше да се помотаем малко и из крепостта. Може да се каже, че поне с гледката успяхме.
Не е ясно кога е построена крепостта. Според някои записки, тя е построена още преди новата ера по времето на понтийският крал Михридат I. Според други пък е построена на по-късен етап, но при всички положения крепостта е претърпяла редица поражения през всичките си години на съществуване по времето на понтийци, персийци, византийци и римляни, докато попадне в ръцете на Османската империя.
Крепостта е реставрирана през 2013 година.
След като ни приключи фотосесията, отново се върнахме от другата страна на реката и се изкачихме до ресторанта Али Кая. От него има супер панорама над града. Ние не можахме да седнем на маса с директен изглед, понеже всичките такива бяха резервирани предварително, но все пак успявахме да видим какво се случва долу.
Искахме да хапнем нещо местно, ама менюто в ресторанта беше много постно и общо взето освен Токат кебап, нямаше нищо по-специфично за района. Аз си поръчах от въпросния кебап, който почти не ми хареса. На фона на огромната порция, която беше 90% от патладжани, изобщо не останах доволен.
Сигурно имах поне 3 патладжана в чинията, а месото беше някакво супер жилаво агнешко. Поне другото ядене беше хубаво.
За финал платихме 75 лири (37 лв.), като заедно със сметката разбрахме, че това е от ресторантите в Турция, които таксуват салатата, водата и десерта, които ти поднасят без да те питат искаш или не още преди да си поръчал каквото и да е, а после... +15-20 лири отгоре в сметката. Живи-здрави, и без това повече няма да седнем в този ресторант, дори и да имаме късмета отново да посетим Амасия. Докато се борим с вечерята, навън се стъмни, а Амасия светна в най-различни цветове.
Старите отомански къщи, крепостта, мостовете и всички останали забележителности светеха в различни цветове, които се сменяха на определени интервали. След като видяхме всичката тази шарения, не ни трябваше много време за размисъл, за да се впуснем в нощна обиколка на Амасия. Преди това оставихме колата пред хотела и се върнахме отново на главната улица.
Улицата, по която през деня се движеха автомобили, сега беше затворена и направена изцяло пешеходна. Часът бе около 22:30, а навсякъде беше пълно с хора.
Добре направихме, че се сляхме с нощния живот в Амасия. Може би заради това, че температурата през деня бе над 30 градуса, хората бяха предпочели да излязат вечерта, но пък деня бе никакъв - просто Четвъртък.
И през дена и през нощта, Амасия се превърна в града, който най-много ни хареса от цялото пътешествие. Личат се грижите, които се полагат за града, за да изглежда добре. Двата стила - стар и модерен, се сливат почти неусетно.
На улицата, чай се предлага по следния начин:
Видяхме и не малко заведения тип „барове", които не са особено разпространени из турските провинциални градове.
Понеже сладоледът заема важна част в нашия живот, вечерната обиколка на Амасия завършихме със сладолед в ръка, за който чакахме 10 минути. Пред всяко едно място, където продаваха сладолед, се виеха опашки, а такива места не липсваха. Очевидно е, обаче, че сладоледажийниците издъхват и ако някой иска да навлезе в сладоледения бизнес, мисля че Амасия е перфектно място и бързо ще пробие.
Вярвам, че Амасия е град, който предлага голямо разнообразие и всеки ще намери нещо за себе си. Този град се оказа едно от най-добрите попадения по време на Черноморския тур и може само да сме доволни, че го добавихме в последния момент в плана и дори му отделихме значително повече време спрямо други места.
Маршрутът за деня е: https://goo.gl/maps/rDE3PUnmqDB2, като са включени и завъртулките в Амасия до крепостта и ресторанта.
Маршрут: Erzincan - Amasya
Общо километри: 380 км.
<<< През Артвин към Ерзинджан (Ден 8)
Няма коментари:
Публикуване на коментар