Здравейте, Приятели!
На 10.06 поставихме началото на единадесетият ден от Черноморското ни приключение из Северна Турция, с който отбелязваме края на пътешествието. До вкъщи ни предстояха почти 1000 км. и искахме да ги разделим, затова останахме още една вечер на гости в Чорлу (Çorlu). Така разстоянието за изминаване през този ден се редуцира на 550 км. В Akyeri konak имахме удоволствието като за последно да се насладим на най-вкусната и най-богата закуска по време на пътешествието. Наистина домакините се постараха и направиха всичко запомнящо се. За финал, преди да потеглим от Сафранболу, искахме за посетим пещерата Булак (Bulak mağarası). Тя е известна и с друго име - Менджилис (Mencilis mağarası). По време на обиколката не успяхме да посетим единствено пещера и по този начин направихме и това. Пещерата се намира на около 8 км. от конака, непосредствено след като се излезе от града.
Достъпът до пещерата е лесен. Общо взето като се следват табелите, които са разположени из града, се излиза на един тесен път със завои, който свършва на паркинга пред входа за пещерата. Там заплатихме вход от 4 лири (2 лв.) на човек за пещерата и продължихме към входа й пеша по павирана пътека.
След няколко метра се появиха стълби, по които започнахме да се изкачваме, за да влезем в пещерата.
В пещерата се влиза без екскурзовод, така че нямаше кой да ни дава информация за нея.
Пещерата Булак е отворена за посещение през 2013 година.
Дължината й е 6 052 метра, но за посещение са достъпни една 400 метра. Вътре температурата е постоянна и целогодишно е в порядъка 14-15 градуса по Целзий.
През пещерата преминава подземна река, част от която е 15 метров водопад, но за съжаление тази част не е достъпна за туристи и не е ясно дали някога ще бъде.
По принцип, навсякъде в пещерата има табели, че е забранено снимането, което не се спазваше от никои. Водени от това, ние също си позволихме да направим тайно няколко снимки без светкавица.
Мисля, че няма да е кой знае каква загуба, ако пещерата не бъде посетена, тъй като в нея не видяхме нещо кой знае колко впечатляващо, което да го няма в нашите пещери. Даже не може да стъпи на малкия пръст на пещери като Леденика или Снежанка например. Но така или иначе за 30 минути разгледахме пещерата и бяхме готови да подпечатаме края на списъкът с неща и места, които бяха на прицел по време на нашата обиколка в Турция.
Минахме за последен път по улиците на Сафранболу, за да продължим към Карабюк (Karabük).
Карабюк и Сафранболу са като София и Перник. Даже първите два града за мен на практика са се слели и изобщо не може да разбереш къде се намираш, ако не са табелите. От двата града Карабюк е по-големият и заедно със Кастамону оглавяват списъка с най-големи градове в Западния Черноморски регион на Турция.
Все още се движехме по D030, но от Карабюк се отклонихме по D755, който го свързва с международния път E80.
Отсечката е в идеално състояние и се пътува приятно. Времето от своя страна беше доста неориентирано, въпреки високата температура.
След 45 км. се включихме на Е80.
Изминахме още 40 км. до Гереде (Gerede), откъдето се включихме на автомагистралата между Истанбул и Анкара.
Да... след толкова много изминати километри по най-различни пътища и настилки, май ни беше домъчняло за магистралата, която беше доволно натоварена.
Край Болу (Bolu) спряхме за последното шесто зареждане на бензин на територията на Турция.
След това времето реши да се развали и започна да вали дъжд и видимостта намаля.
За да е пълна драмата, край Сакария (Sakariya) ни отбиха от магистралата по стария път D100 и доста време се движихме по него. А какво състезание само стана... Целия трафик задръсти по-тесният път и всичките МПС-та се движеха на два синджира, които непрекъснато се преплитаха един в друг по незнайни причини. Всеки си мисли, че в съседната лента ще се движи по-бързо, но всъщност всички се движеха еднакво с не лошата скорост от 80-100 км/ч. В началото на Измит (Izmit) се върнахме отново на магистралата. След като минахме Гебзе (Gebze) темата ни на разговор беше откъде да минем през Истанбул.
Понеже на отиване по новия мост почти не усетихме атмосферата на Истанбул при преминаването му, решихме да се наврем в мегаполиса и да минем през моста Фатих Мехмет Султан с ясната представа, че ще си удължим времето за преминаване. Така подминахме разклона за "Северната тангента" и се озовахме на първите гишета в Истанбул при Чамлъджа (Çamlıca gişeleri).
По време на пътуването установих, че информацията на таблото след преминаване не е сумата, която ти остава, както по спомен беше последно като минавах, а сумата която ти е удържана за конкретната отсечка. Това от своя страна не знам колко е удобно, тъй като не разполагаш с актуална информация каква е наличната ти сума и трябва да помниш колко е била и да смяташ в движение, което нещо не ми хареса. Затова след като се прибрахме в България реших да си направя регистрация в система HGS, където да видя какво се е случило със сумата, която бях заредил и дали не са ми лепнали някоя глоба. В системата видях, че за първата отсечка от Гереде до Сакария са приспаднали 14 лири (7 лв.), а за втората от Измит до Чамлъджа 4 лири (2 лв.)
От Махмутбей до Чорлу отсечката също е 4 лири (2 лв.). Общо взето като гледах таблицата с цените на отсечките, установих че сумата, която бях заредил е била недостатъчна, а в системата с изненада видях, че отсечката от Едирне до Махмутбей на отиване ми е таксувана с 0 лири и отстрани пише, че ми е приспадната от OGS. Имам някакви бегли спомени, че май минах под гише с надпис OGS, защото гишетата с HGS бяха затворени и вероятно затова така се е получило.
За щастие, на финала сметката е останала само с 0,75 лири и нямам никакви глоби. В Истанбул пристигнахме в ранния следобед, но това не означава, че трафика в града липсва.
Преминахме през моста над Босфора и стъпихме отново на европейска територия.
Въпреки интензивния трафик, по-голямата част от Истанбул преминахме сравнително бързо.
Голямата гъчканица и мястото, където се забавихме най-много беше на кръстовището при Mall of Istanbul и предишното кръстовище, където се сливат двете основни магистрали, които пресичат Истанбул.
Загубихме може би поне 1 час в задръстването, но поне си начесах крастата.
Постепенно трафика оредя и се изнизахме от задръстването.
Продължихме пътя си към Чорлу, докъдето ни оставаше по-малко от час път. Последната снимка, която е запаметил нашият фотоапарат по време на пътешествието е следната:
Въобще не ни се искаше да се прибираме и като че ли имахме сили за още толкова приключения, но както се вижда обратния завой ни беше забранен.
Все още бяхме на 470 км. от дома, но на практика тук поставихме края на нашата Черноморска обиколка на Северна Турция. Маршрутът за деня изглежда по следния начин: https://goo.gl/maps/ujCEC5VYbop.
Маршрут: Safranbolu - Istanbul - Çorlu
Общо километри: 550 км.
<<< Последна спирка в Сафранболу (Ден 10)
Достъпът до пещерата е лесен. Общо взето като се следват табелите, които са разположени из града, се излиза на един тесен път със завои, който свършва на паркинга пред входа за пещерата. Там заплатихме вход от 4 лири (2 лв.) на човек за пещерата и продължихме към входа й пеша по павирана пътека.
След няколко метра се появиха стълби, по които започнахме да се изкачваме, за да влезем в пещерата.
В пещерата се влиза без екскурзовод, така че нямаше кой да ни дава информация за нея.
Пещерата Булак е отворена за посещение през 2013 година.
Дължината й е 6 052 метра, но за посещение са достъпни една 400 метра. Вътре температурата е постоянна и целогодишно е в порядъка 14-15 градуса по Целзий.
През пещерата преминава подземна река, част от която е 15 метров водопад, но за съжаление тази част не е достъпна за туристи и не е ясно дали някога ще бъде.
По принцип, навсякъде в пещерата има табели, че е забранено снимането, което не се спазваше от никои. Водени от това, ние също си позволихме да направим тайно няколко снимки без светкавица.
Мисля, че няма да е кой знае каква загуба, ако пещерата не бъде посетена, тъй като в нея не видяхме нещо кой знае колко впечатляващо, което да го няма в нашите пещери. Даже не може да стъпи на малкия пръст на пещери като Леденика или Снежанка например. Но така или иначе за 30 минути разгледахме пещерата и бяхме готови да подпечатаме края на списъкът с неща и места, които бяха на прицел по време на нашата обиколка в Турция.
Минахме за последен път по улиците на Сафранболу, за да продължим към Карабюк (Karabük).
Карабюк и Сафранболу са като София и Перник. Даже първите два града за мен на практика са се слели и изобщо не може да разбереш къде се намираш, ако не са табелите. От двата града Карабюк е по-големият и заедно със Кастамону оглавяват списъка с най-големи градове в Западния Черноморски регион на Турция.
Все още се движехме по D030, но от Карабюк се отклонихме по D755, който го свързва с международния път E80.
Отсечката е в идеално състояние и се пътува приятно. Времето от своя страна беше доста неориентирано, въпреки високата температура.
След 45 км. се включихме на Е80.
Изминахме още 40 км. до Гереде (Gerede), откъдето се включихме на автомагистралата между Истанбул и Анкара.
Да... след толкова много изминати километри по най-различни пътища и настилки, май ни беше домъчняло за магистралата, която беше доволно натоварена.
Край Болу (Bolu) спряхме за последното шесто зареждане на бензин на територията на Турция.
След това времето реши да се развали и започна да вали дъжд и видимостта намаля.
За да е пълна драмата, край Сакария (Sakariya) ни отбиха от магистралата по стария път D100 и доста време се движихме по него. А какво състезание само стана... Целия трафик задръсти по-тесният път и всичките МПС-та се движеха на два синджира, които непрекъснато се преплитаха един в друг по незнайни причини. Всеки си мисли, че в съседната лента ще се движи по-бързо, но всъщност всички се движеха еднакво с не лошата скорост от 80-100 км/ч. В началото на Измит (Izmit) се върнахме отново на магистралата. След като минахме Гебзе (Gebze) темата ни на разговор беше откъде да минем през Истанбул.
Понеже на отиване по новия мост почти не усетихме атмосферата на Истанбул при преминаването му, решихме да се наврем в мегаполиса и да минем през моста Фатих Мехмет Султан с ясната представа, че ще си удължим времето за преминаване. Така подминахме разклона за "Северната тангента" и се озовахме на първите гишета в Истанбул при Чамлъджа (Çamlıca gişeleri).
По време на пътуването установих, че информацията на таблото след преминаване не е сумата, която ти остава, както по спомен беше последно като минавах, а сумата която ти е удържана за конкретната отсечка. Това от своя страна не знам колко е удобно, тъй като не разполагаш с актуална информация каква е наличната ти сума и трябва да помниш колко е била и да смяташ в движение, което нещо не ми хареса. Затова след като се прибрахме в България реших да си направя регистрация в система HGS, където да видя какво се е случило със сумата, която бях заредил и дали не са ми лепнали някоя глоба. В системата видях, че за първата отсечка от Гереде до Сакария са приспаднали 14 лири (7 лв.), а за втората от Измит до Чамлъджа 4 лири (2 лв.)
От Махмутбей до Чорлу отсечката също е 4 лири (2 лв.). Общо взето като гледах таблицата с цените на отсечките, установих че сумата, която бях заредил е била недостатъчна, а в системата с изненада видях, че отсечката от Едирне до Махмутбей на отиване ми е таксувана с 0 лири и отстрани пише, че ми е приспадната от OGS. Имам някакви бегли спомени, че май минах под гише с надпис OGS, защото гишетата с HGS бяха затворени и вероятно затова така се е получило.
За щастие, на финала сметката е останала само с 0,75 лири и нямам никакви глоби. В Истанбул пристигнахме в ранния следобед, но това не означава, че трафика в града липсва.
Преминахме през моста над Босфора и стъпихме отново на европейска територия.
Въпреки интензивния трафик, по-голямата част от Истанбул преминахме сравнително бързо.
Голямата гъчканица и мястото, където се забавихме най-много беше на кръстовището при Mall of Istanbul и предишното кръстовище, където се сливат двете основни магистрали, които пресичат Истанбул.
Загубихме може би поне 1 час в задръстването, но поне си начесах крастата.
Постепенно трафика оредя и се изнизахме от задръстването.
Продължихме пътя си към Чорлу, докъдето ни оставаше по-малко от час път. Последната снимка, която е запаметил нашият фотоапарат по време на пътешествието е следната:
Въобще не ни се искаше да се прибираме и като че ли имахме сили за още толкова приключения, но както се вижда обратния завой ни беше забранен.
Все още бяхме на 470 км. от дома, но на практика тук поставихме края на нашата Черноморска обиколка на Северна Турция. Маршрутът за деня изглежда по следния начин: https://goo.gl/maps/ujCEC5VYbop.
Маршрут: Safranbolu - Istanbul - Çorlu
Общо километри: 550 км.
<<< Последна спирка в Сафранболу (Ден 10)
Няма коментари:
Публикуване на коментар