Здравейте, Приятели!
Последният ден от престоя ни в Македония 20.02 започна със слънчево утро и приятно време за края на зимата. Това ни мотивира да изпълним на 100% плануваната програма и да отидем до един от по-големите градове в Македония - град Струмица. Градът е с население около 36 000 (2002 година) и спрямо Берово се води голям град (около 5-6 пъти по-голям). В общата класация на градовете в Македония се намира някъде около 10-тото място. Не бих казал, че Струмица може да се похвали с кой знае какви забележителности, архитектура или нещо по-специфично и интересно за разглеждане. По-скоро Струмица може да се похвали с планината Беласица и други природни забележителност в околностите, като например няколко водопада. Сезонът, обаче, далеч не е най-подходящия за разходки в планината или препускане по горски пътеки в търсене на водопади, затова ние се задоволихме с разходка в града. Без да губим много време, веднага след закуска, се разделихме с хотела, тъй като ни чакаха 55 км. по-лош планински път между Берово и Струмица.
При напускането на хотела заплатихме престоя, като сумата беше общо 5 380 македонски денара. В тази сума влизат 4 000 денара за две нощувки със закуски, 160 денара туристическа такса и 1220 денара за два масажа по 1 час. Платихме 89 евро в брой, като по нашите сметки очаквахме общата сума да е повече с около 10 евро. Като ни дадоха фактурата, видяхме, че нощувките не са по 2 520 денара, колкото ни казаха, когато пуснахме запитването, а са по 2 000 денара. Защо бяха решили да ни дадат по-ниска цена не сме питали, не са ни и обяснявали, но ние останахме приятно изненадани, за по-ниската цена. В ресторанта плащахме на момента с денари, които си бяхме купили от едно обменно бюро още в София.
Не знам каква им е степента на защита срещу фалшификация, но по-грозни на вид банкноти не бях виждал до сега. Отделно усещането на допир на банкнотите е като на някаква евтина и нискокачествена хартия. И като стана въпрос за ниско качество, не мога да не отбележа ниското качество на пътната настилка в Македония. Все пак трябва да призная, че не сме изминали кой знае колко километри на македонска територия, но всички пътища, по които минахме бяха лоши.
Районът, в който се движихме основно е планински и пътищата зимно време очевидно се обработват само с пясък. Това добре, обаче пясъкът е толкова много, че на моменти не бях сигурен дали отдолу има асфалт. За сцеплението да не говорим. За това, че непрекъснато хвърчат песъчинки и камъчета от МПС-тата и може да се счупят стъкла, фарове или да се наруши боята на колите също не ми се говорим. А за капак, слушаш в продължение на повече от час дрънченето на чакъла в подкалниците. Толкова за този проблем.
Освен това асфалтовото покритие отдавна се е предало - пукнати, дупки, неравности, а маркировка, дори и елементарна... ооо, това вече изглежда като от филм за научна фантастика.
Това, което мога да обобщя е, че пътуването в Македония не е от най-приятните неща и за първи път шофирам по чуждестранна пътна мрежа, която може да се конкурира по-лоша поддръжка с българската и дори да я победи. От тогава гледам с една идея по-добре на българските първокласни и второкласни пътища и имам надежда.
Ако се абстрахираме от тези неволи, може да се каже, че пътят е живописен и дори на места си заслужава да спреш и да се наслаждаваш на природната красота.
Разбира се, по-възможност трябва да не се гледа много задълбочено и по-възможност напред и нагоре, тъй като като погледнеш ли земята... и мръсотията ти разваля кефа. Иначе пътят между Берово и Струмица не е натоварен. Рядко се срещат коли.
Трафикът стана малко по-интензивен, когато стигнахме Струмица и се спуснахме в котловината, където се намира.
Направиха ни впечатление големия брой парници покрай пътя. В Струмица влезнахме точно по обяд.
Още сутринта преди да тръгнем от София, с огромна изненада установих, че навигацията на колата не съдържа карта на Македония. Изглежда много странно, как около цяла Македония има пътища, а на нейна територия няма нищо. Този факт малко ме остави неподготвен, но нямаше време за друга алтернатива, затова в Македония се ориентирахме по-добрите стари методи - табели, местоположение на слънцето, компас и бинокъл (за последните се шегувам). В Струмица и Берово пък се ориентирах по спомените си от това, което бях гледал в Google Maps и Street.
За паркиране си бях харесал едни търговски център, който се намира на кръстовището между булевардите Маршал Тито и Ленинова. Входът за паркинга се намира в една задна улица с име Васил Сурчев, успоредна на Ленинова. Паркингът е платен, но неохраняем. Системата му за плащане е възможно най-малоумната. На входа има бариера, откъдето си теглиш нещо като касова бележка с часа на влизане. До тук добре, но при излизане отново има бариера и плащането не се извършва на автомати като в нашите МОЛ-ове предварително, а спираш пред бариерата, слизаш от колата и вървиш пеша 30 метра напред, където е будката. Там плащаш с билетчето на персонала колкото време си престоял, връщаш се при колата и ти отварят бариерата. Не може да минеш предварително да платиш, защото бариерите са на нулата, а ти примерно си паркирал на +3 и от мола съответно излизаш на ниво +3. Абе, малко шантаво, възможно е през този ден нещо да не е работела системата, защото ми е трудно да си представя тая схема като започнат да излизат коли масово. Не си спомням колко точно платихме, беше от порядъка на 40 денара за около 2 часа. Вътре в търговският център пък един пазар...
Излязохме от МОЛ-а и след като пресякохме кръстовището се озовахме на централния площад.
Там гордо се извисява паметник на Гоце Делчев, а зад него се вижда Беласица.
От площада тръгнахме по кратката пешеходна улица, на която има редица заведения, които се пръскаха по шевовете от млади хора.
Тази улица ни отведе до градския парк в Струмица, където се задържахме по-дълго.
Паркът изглежда прекалено пуст и гол, тъй като дърветата още не бяха цъфнали. Вероятно през пролетта и лятото в парка е далеч по-приятно.
Освен паметниците, които се срещат из парка, на територията му могат да се забележат и някои редки екземпляри дървета. Едно такова, например, е дървото, което и направено от ламарина.
Всъщност, това дърво беше най-интересното нещо, което видяхме в парка. Друго нещо, което може да се види в парка е езерцето, в което плуват някакви патици.
Както навсякъде до сега и езерото не може да се похвали с кой знае каква чистота.
Докато се разхождаме из Струмица, неколкократно се натъкнахме на просяци. И то какви! Толкова бяха нахални, че просто единственото, което оставаше да направят е да ни ограбят насред улица посред бял ден. В началото не очаквахме да са толкова нахални и се опитвахме като се разминаваме да не им обръщаме внимание. Но след като се сблъскахме с наглостта им, започнахме да ги заобикалям още като ги забележим. Уви, и това не помагаше много, тъй като направо ни сечаха и блокираха пътя. Няма значение дали са деца, жени, мъже - поведението им все едно и също.
В един момент вече толкова се изнервихме, че започнахме да искаме да си тръгваме вече. И без това обходихме малкия парк, без да се мотаем повече тръгнахме обратно към площада.
По пътя малко се успокоихме и решихме да повървим още малко.
Починахме малко на пейката до господина от снимката (Гоце Арнаудов), който се явява някакъв македонски поп-фолк гуру. След това решихме да си изхарчим последните денари в някой магазин и да си купим домашен айвар и каквото там ни хване окото. И така ги изхарчихме тези денари, че за малко да останем без пари за паркинга. На едно от нещата, които купихме, на касата установихме, че не му отговаря цената с тази, която видяхме на щанда (или е било разместено от някой). В крайна сметка си купихме всичките неща и с бързо ходене успяхме да се вмъкнем в двата часа паркинг, иначе щяхме да го закъсаме валутно. Като за финал, на светофара две циганета (с извинение) като се лепнаха на прозореца и започнаха да чукат и викат "бате дай пари" направо издивях. Не разбират от дума и това е. И тоя светофар все едно нарочно са го направили да свети през сто часа, при положение, че минават по три коли и половина. Щом светна се изстреляхме към българската граница, докато не е станала някоя беля.
От Струмица до българската граница се минава през редица села.
Може да се каже, че тази отсечка е горе-долу в добро състояние, но за натовареността на трафика и наличието на ТИР-ове, пътя ми се стори тесен.
В България влязохме пред ГКПП Златарево - Ново село. На македонската граница дадохме бележките, които си искахме от хотела по препоръка на митничаря при влизане. Неговият колега, обаче, по-скоро прие тези бележки като бреме и ако не му ги бяхме дали нямаше да ги поиска. Като му ги връчих възкликна отегчително "Ааа, да". За преминаването през българската граница вече разказах. По-интересно за мен беше, че малко преди село Струмешница ни спряха от гранична полиция. Хвърлиха се на пътя като шуменски катаджии, дебнещи кола със софийска регистрация. Не знам защо, взеха ни документите и се скриха в Land Rover-a. След няколко минути ни върнаха документите без да казват нищо и ни отпратиха.
От Петрич се отклонихме към село Рибник и Рупите, а след това се включихме към международния път Е-79.
На базата на това, което видяхме в Македония, не можахме да останем с добри впечатления от тази държава. За първи път посетихме място, което ако сравним с България, то България ни се вижда като елитна, добре устроена, чиста и възпитана европейска държава. От местата, които посетихме, си заслужава единствено да се спретне еднодневна екскурзия до Беровското езеро и района. Въпреки това, прекарахме чудесно в хотел Манастир и мисля, че това е перфектно място, което предлага чудесно настаняване на добра цена.
За финал, малко статистика и маршрутът, по който минахме: https://goo.gl/maps/eJXdTge8VXp
Общо километри: 490 км.
Среден разход: 5,5 л/100 км.
Средна скорост: 61,2 км/ч.
Общо литри бензин: 26,8 л.
<<<Берово и околностите (част 2)
При напускането на хотела заплатихме престоя, като сумата беше общо 5 380 македонски денара. В тази сума влизат 4 000 денара за две нощувки със закуски, 160 денара туристическа такса и 1220 денара за два масажа по 1 час. Платихме 89 евро в брой, като по нашите сметки очаквахме общата сума да е повече с около 10 евро. Като ни дадоха фактурата, видяхме, че нощувките не са по 2 520 денара, колкото ни казаха, когато пуснахме запитването, а са по 2 000 денара. Защо бяха решили да ни дадат по-ниска цена не сме питали, не са ни и обяснявали, но ние останахме приятно изненадани, за по-ниската цена. В ресторанта плащахме на момента с денари, които си бяхме купили от едно обменно бюро още в София.
Не знам каква им е степента на защита срещу фалшификация, но по-грозни на вид банкноти не бях виждал до сега. Отделно усещането на допир на банкнотите е като на някаква евтина и нискокачествена хартия. И като стана въпрос за ниско качество, не мога да не отбележа ниското качество на пътната настилка в Македония. Все пак трябва да призная, че не сме изминали кой знае колко километри на македонска територия, но всички пътища, по които минахме бяха лоши.
Районът, в който се движихме основно е планински и пътищата зимно време очевидно се обработват само с пясък. Това добре, обаче пясъкът е толкова много, че на моменти не бях сигурен дали отдолу има асфалт. За сцеплението да не говорим. За това, че непрекъснато хвърчат песъчинки и камъчета от МПС-тата и може да се счупят стъкла, фарове или да се наруши боята на колите също не ми се говорим. А за капак, слушаш в продължение на повече от час дрънченето на чакъла в подкалниците. Толкова за този проблем.
Освен това асфалтовото покритие отдавна се е предало - пукнати, дупки, неравности, а маркировка, дори и елементарна... ооо, това вече изглежда като от филм за научна фантастика.
Това, което мога да обобщя е, че пътуването в Македония не е от най-приятните неща и за първи път шофирам по чуждестранна пътна мрежа, която може да се конкурира по-лоша поддръжка с българската и дори да я победи. От тогава гледам с една идея по-добре на българските първокласни и второкласни пътища и имам надежда.
Ако се абстрахираме от тези неволи, може да се каже, че пътят е живописен и дори на места си заслужава да спреш и да се наслаждаваш на природната красота.
Разбира се, по-възможност трябва да не се гледа много задълбочено и по-възможност напред и нагоре, тъй като като погледнеш ли земята... и мръсотията ти разваля кефа. Иначе пътят между Берово и Струмица не е натоварен. Рядко се срещат коли.
Трафикът стана малко по-интензивен, когато стигнахме Струмица и се спуснахме в котловината, където се намира.
Направиха ни впечатление големия брой парници покрай пътя. В Струмица влезнахме точно по обяд.
Още сутринта преди да тръгнем от София, с огромна изненада установих, че навигацията на колата не съдържа карта на Македония. Изглежда много странно, как около цяла Македония има пътища, а на нейна територия няма нищо. Този факт малко ме остави неподготвен, но нямаше време за друга алтернатива, затова в Македония се ориентирахме по-добрите стари методи - табели, местоположение на слънцето, компас и бинокъл (за последните се шегувам). В Струмица и Берово пък се ориентирах по спомените си от това, което бях гледал в Google Maps и Street.
За паркиране си бях харесал едни търговски център, който се намира на кръстовището между булевардите Маршал Тито и Ленинова. Входът за паркинга се намира в една задна улица с име Васил Сурчев, успоредна на Ленинова. Паркингът е платен, но неохраняем. Системата му за плащане е възможно най-малоумната. На входа има бариера, откъдето си теглиш нещо като касова бележка с часа на влизане. До тук добре, но при излизане отново има бариера и плащането не се извършва на автомати като в нашите МОЛ-ове предварително, а спираш пред бариерата, слизаш от колата и вървиш пеша 30 метра напред, където е будката. Там плащаш с билетчето на персонала колкото време си престоял, връщаш се при колата и ти отварят бариерата. Не може да минеш предварително да платиш, защото бариерите са на нулата, а ти примерно си паркирал на +3 и от мола съответно излизаш на ниво +3. Абе, малко шантаво, възможно е през този ден нещо да не е работела системата, защото ми е трудно да си представя тая схема като започнат да излизат коли масово. Не си спомням колко точно платихме, беше от порядъка на 40 денара за около 2 часа. Вътре в търговският център пък един пазар...
Излязохме от МОЛ-а и след като пресякохме кръстовището се озовахме на централния площад.
Там гордо се извисява паметник на Гоце Делчев, а зад него се вижда Беласица.
От площада тръгнахме по кратката пешеходна улица, на която има редица заведения, които се пръскаха по шевовете от млади хора.
Тази улица ни отведе до градския парк в Струмица, където се задържахме по-дълго.
Паркът изглежда прекалено пуст и гол, тъй като дърветата още не бяха цъфнали. Вероятно през пролетта и лятото в парка е далеч по-приятно.
Освен паметниците, които се срещат из парка, на територията му могат да се забележат и някои редки екземпляри дървета. Едно такова, например, е дървото, което и направено от ламарина.
Всъщност, това дърво беше най-интересното нещо, което видяхме в парка. Друго нещо, което може да се види в парка е езерцето, в което плуват някакви патици.
Както навсякъде до сега и езерото не може да се похвали с кой знае каква чистота.
Докато се разхождаме из Струмица, неколкократно се натъкнахме на просяци. И то какви! Толкова бяха нахални, че просто единственото, което оставаше да направят е да ни ограбят насред улица посред бял ден. В началото не очаквахме да са толкова нахални и се опитвахме като се разминаваме да не им обръщаме внимание. Но след като се сблъскахме с наглостта им, започнахме да ги заобикалям още като ги забележим. Уви, и това не помагаше много, тъй като направо ни сечаха и блокираха пътя. Няма значение дали са деца, жени, мъже - поведението им все едно и също.
В един момент вече толкова се изнервихме, че започнахме да искаме да си тръгваме вече. И без това обходихме малкия парк, без да се мотаем повече тръгнахме обратно към площада.
По пътя малко се успокоихме и решихме да повървим още малко.
Починахме малко на пейката до господина от снимката (Гоце Арнаудов), който се явява някакъв македонски поп-фолк гуру. След това решихме да си изхарчим последните денари в някой магазин и да си купим домашен айвар и каквото там ни хване окото. И така ги изхарчихме тези денари, че за малко да останем без пари за паркинга. На едно от нещата, които купихме, на касата установихме, че не му отговаря цената с тази, която видяхме на щанда (или е било разместено от някой). В крайна сметка си купихме всичките неща и с бързо ходене успяхме да се вмъкнем в двата часа паркинг, иначе щяхме да го закъсаме валутно. Като за финал, на светофара две циганета (с извинение) като се лепнаха на прозореца и започнаха да чукат и викат "бате дай пари" направо издивях. Не разбират от дума и това е. И тоя светофар все едно нарочно са го направили да свети през сто часа, при положение, че минават по три коли и половина. Щом светна се изстреляхме към българската граница, докато не е станала някоя беля.
От Струмица до българската граница се минава през редица села.
Може да се каже, че тази отсечка е горе-долу в добро състояние, но за натовареността на трафика и наличието на ТИР-ове, пътя ми се стори тесен.
В България влязохме пред ГКПП Златарево - Ново село. На македонската граница дадохме бележките, които си искахме от хотела по препоръка на митничаря при влизане. Неговият колега, обаче, по-скоро прие тези бележки като бреме и ако не му ги бяхме дали нямаше да ги поиска. Като му ги връчих възкликна отегчително "Ааа, да". За преминаването през българската граница вече разказах. По-интересно за мен беше, че малко преди село Струмешница ни спряха от гранична полиция. Хвърлиха се на пътя като шуменски катаджии, дебнещи кола със софийска регистрация. Не знам защо, взеха ни документите и се скриха в Land Rover-a. След няколко минути ни върнаха документите без да казват нищо и ни отпратиха.
От Петрич се отклонихме към село Рибник и Рупите, а след това се включихме към международния път Е-79.
На базата на това, което видяхме в Македония, не можахме да останем с добри впечатления от тази държава. За първи път посетихме място, което ако сравним с България, то България ни се вижда като елитна, добре устроена, чиста и възпитана европейска държава. От местата, които посетихме, си заслужава единствено да се спретне еднодневна екскурзия до Беровското езеро и района. Въпреки това, прекарахме чудесно в хотел Манастир и мисля, че това е перфектно място, което предлага чудесно настаняване на добра цена.
За финал, малко статистика и маршрутът, по който минахме: https://goo.gl/maps/eJXdTge8VXp
Маршрут: София - Берово - бачило "Клепало" - Струмица - София.
Среден разход: 5,5 л/100 км.
Средна скорост: 61,2 км/ч.
Общо литри бензин: 26,8 л.
<<<Берово и околностите (част 2)
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар