неделя, 19 февруари 2017 г.

За първи път в Македония - Берово и околностите

Здравейте, Приятели!


На 19.02 сутринта станахме и се отправихме към ресторанта, за да закусим. Закуската е под формата на шведска маса със сравнително добро разнообразие. Времето през този ден не беше никак хубаво. Небето беше мрачно и всеки момент очаквахме да завали. Въпреки това, решихме да излезем и да се разходим, дори и да го направим с чадъри. Планът ни беше първо да се разходим из Берово, а после да отидем до Беровското езеро и за финал да отидем до една ферма, на която на македонски и казват бачило "Клепалото". Въпросната ферма се намира в планината близо до границата с България на 1400 надморска височина. От сайта на хотела видяхме, че правят някакви екскурзии до там, включващи обедни менюта приготвени от домашни продукти. Затова включихме и това място в програмата, като ние отидохме самостоятелно.


От горната страна на хотела има манастир. Така разбрахме откъде идва името на хотела. Както вече споменах, на нас Берово ни заприлича по-скоро на село отколкото на град.


По всичко личи, че препитанието на хората е основно от селскостопанска дейност. Често се виждат да кръжат стари малки тракторчета, които едвам се държат.


В Берово ремонтираните и красиви къщи се преплитат със стари, полуразпаднати и дори изоставени къщи. Общо взето контраста е много голям, точно както в някоe българско село.



От края на Берово, където се намира хотела, до центъра на града стигнахме за около 15 минути. Междувременно започна много леко да пръска дъжд със ситни капчици, но не си заслужаваше ваденето на чадър. Центърът се състои от малък площад, където се извисява една часовникова кула.



Беше неделя и наоколо беше доста пусто. Почти не срещахме хора, може би и заради лошото време. Освен часовниковата кула има и редица паметници на различни местни и национални герои.




Градът носи името на българският революционер Димитър Попгеоргиев, които по местните земи е известен като Димитар Беровски. Нейде из центъра се вее македонското знаме (или по-скоро не се вее, тъй като нямаше вятър).


След площада се намира Музея на град Берово, който имаше леко неугледен вид и не работеше. Затова го снимахме само отвън, въпреки че не съм сигурен дали щяхме да влезем вътре дори и да работеше.


В полезрението ни се наби един хранителен магазин и влезнахме вътре, за да разгледаме какво се предлага на местния пазар. Беше трудно да намерим нещо, което е произведено в Македония. Повечето неща бяха със сръбски произход. Купихме си някои неща и тръгнахме обратно към хотела, само че по друга улица. Тази улица ни отведе до малката рекичка, която минава през града и крайречния парк, ако може да бъде наречен такъв.


Очевидно е, че се влагат някакви средства за обновяване, но балканския манталитет може да се забележи от километри. Последващата поддръжка и съхранение е нулева, а мръсотията е навсякъде.


Стигнахме до междуградската гара. Толкова беше пусто, че са замислихме функционира ли изобщо, още повече гледайки старите автобуси.


На стоянката за таксита ни направи впечатление, че такситата нямат точно определен цвят. Това наше впечатление се потвърди все по-силно по време на престоя ни в Македония.


На път за хотела, продължихме да наблюдаваме Беровската идилия.


Някои коли и трактори изглеждаха сякаш току-що са излезли от онези състезания по блъсканица с коли. Но това не им пречеше да се движат по улиците. Някои жители дори притежаваха коли от времето на Първата и Втората световни войни.


До края на разходката ни в Берово, контрастът между нови и стари къщи не спря.



Така стигнахме до хотела.


Минахме през рецепцията да си запазим ползването на СПА услугите за деня и решихме да си запазим и часове за масаж. След това се качихме в колата и тръгнахме към Беровското езеро.


Беровското езеро се намира на 5 километра от хотела в посока към България. Около самото езеро има много места за настаняване под формата на хотели, вили и бунгала. Много подобно на Цигов чарк и производните.


На места имаше сняг, а цялото езеро беше замръзнало.



Тръгнахме по една алея покрай езерото, но не можахме да се разходим много, тъй като започна да вали дъжд, а освен това стигнахме до язовирната стена, където имаше охрана с кучета и половинката категорично отказа да върви към кучетата.


Разходката ни около езерото представлява нещо такова: Беровско езеро. Може би някое лято, когато е по-оживено и не толкова пусто и страшно ще посетим отново езерото и ще му отделим повече време. Качихме се в колата и продължихме по пътя към "бачилото" (фермата).


Обстановката стана зимна и валеше дъжд. Пътя беше ужасен, но го преживяхме. Историята познава и по-тежки случаи. Фермата се намира на около 10 км. от езерото и на 15 от Берово.


Освен това е много близо до граница с България, а пътя след фермата свършва и няма накъде да си отиде повече.




От асфалтовия път има разклон към фермата под формата на черен път, който беше много мокър и кален. Освен това имаше и изкачване. Със сигурност нашата кола нямаше да може да се справи с този път и рискът от затъване не си струваше.


Също така, изобщо не беше добра идея да тръгнем пеша и да се цапаме. Лека полека ни стана ясно, че до фермата няма да стигнем и ще пропуснем обяда от домашни продукти. Повъртяхме се малко за някоя друга снимка и тръгнахме обратно. Живот и здраве, някой друг път може да си пробваме късмета в по-хубаво време.


По пътя на връщане, ръмящият дъжд постепенно спря, а в Берово слънцето доре се опитваше да се покаже.




Пътят от Берово до Клепалото, минаващ покрай Беровското езеро изглежда по следния начин:


Като се прибрахме в хотела, веднага отидохме в СПА центъра. Масажите, които предлагат бяха всичко на всичко 3 вида - класически, лечебен и масаж на зона. Цените бяха направо смешни -10 евро за класически или лечебен масаж. За тези пари те мачкат 50 минути. Е, вярно, че за 20 лв. не може да се очаква кой знае какво качество, но пък за парите си беше повече от добре. Вечерта отново седнахме в ресторанта на хотела и пробвахме други вкусотии. Всичко в хотела беше много добре - настаняването, храната, обслужването. Според мен напълно си оправдава цената и дори бих казал, че хотели с по-големи претенции (разбирай цени) са на по-ниско ниво.
С не толкова добро впечатление, обаче, останахме от град Берово. Това македонско градче няма нищо специфично, с което да може да ни впечатли и да ни накара да се върнем там отново. Животът в Берово видимо е беден, градът е стар и по-скоро неподдържан. Навсякъде се срещат препълнени кофи с отпадъци, които няма кой да събере, а уличните животни разкарват боклука навсякъде. Повечето сгради и къщи са лошо поддържани, някои дори изоставени и полуразпаднати. Ако някоя сграда пък има малко по-прилежен вид, то тя ще бъде грозно изрисувана с графити. Това, с което привлича района е може би Беровското езеро, планината и спокойствието. Може би, ако някой ден се върнем отново, ще бъде, за да се насладим по продължително на езерото, в по-благоприятно време.


<<< За първи път в Македония (Част 1)


Няма коментари:

Публикуване на коментар