събота, 25 юни 2016 г.

Празник на черешата в Кюстендил и Стобските пирамиди

Здравейте, Приятели!


Кюстендилска област е известна със своите масиви от череши, които се произвеждат на територията й, а Кюстендил сам по себе си се води "Столицата на черешата". Затова всяка година, в края на Юни месец, когато е пикът на черешите, в Кюстендил се провежда празник посветен на черешата. През 2016 година празникът се проведе в периода 24-26.06, а ние решихме да станем част от него в ролята посетители. Денят, който избрахме, беше 25.06, събота. Кюстендил е град, който съм посещавал през детските си години и спомените ми бяха общо взето нулеви, затова с нетърпение се отправихме към тази дестинация. В плана влизаше и посещение на село Стоб, което се намира недалеч. Стоб пък е известно село, заради намиращите в покрайнините му скални образувания, известни като Стобските пирамиди. От София до Кюстендил вариантите за пътуване са по стария път през Перник или през автомагистрала "Струма". Първият вариант е с дължина около 90 км. и е по-бавен, а втория е с дължина около 105 км. и е по-бърз. Аз избрах първия вариант, тъй като не бях минавал по този път.


Минахме по автомагистрала "Люлин" и се отклонихме през Перник.


След Перник пътят става двупосочен, като през по-голямата си част е в добро и задоволително състояние.
 

Пътят е с означение Е871. Той пресича Конявска планина, затова става планински.



Кюстендил се намира в подножието на Осоговска планина, след пресичането на Конявска планина. Разстоянието от София до Кюстендил взехме за около час и десет минути. Така, към 13:45, ни посрещна табелата за вход, както и знамената в чест на празника.


Кюстендил е областен град и е в дъното на класацията по големина. В града има места, където паркирането е платено, като тези места са в централната част (което е нормално). Аз спрях някъде из уличките, покрай блоковете в центъра, на 2 минути от площад "Велбъжд", където беше панаира.


Велбъжд е старото име на Кюстендил.


Започнахме да разглеждаме щандовете, на които бяха оформени презентации на различни сортове череши от различни производители.



Имахме намерение да си купим малко череши, но останахме разочаровани.



Оказа се, че само на няколко щанда се продават череши, като повечето наличности се бяха разпродали още сутринта. Там, където все още имаше, черешите нямаха нищо общо с тези изложени на щанда.



Казаха ни, ако искаме, след 16:00 часа като обявят наградите за най-красив щанд, че ще си разпродават и мострите.



Изобщо даже не възнамерявахме да стоим до 16:00 часа, още повече, че като цяло останахме леко разочаровани от панаира. Не знам как е било предни години, но на мен ми се стори, че изложителите бяха малко или поне аз очаквах повече. Другите сергии, на които се продаваха сувенири и разни други неща, бяха повече от тези с изложени череши.


Освен това, очаквах отвсякъде да се продават череши, а се оказа, че единственото място, от което може да си купиш череши са две-три сергии встрани от щандовете, на цени като тези на българските череши в София или по-високи.


В крайна сметка, купихме си малко череши от една щайга, колкото да не се върнем с празни ръце и теглихме един тигел на Кюстендил.


На площада се намира сградата на Областната управа.


Не бих казал, че Кюстендил ми направи кой знае какво впечатление. Изглежда като запустял град, в който не се полагат кой знае какви грижи за визията му.


В града има няколко забележителности, които може би си заслужават посещението, но на нас ни беше прекалено топло да ги обикаляме. Някои от тях са Художествената галерия - "Владимир Димитров - Майстора", Исторически музей, както и няколко възрожденски къщи-музеи, като например, на Ильо Войвода и Димитър Пешев. 


За нас по-голям интерес представляваше лесопарк "Хисарлъка" и крепостта, които се намират над Кюстендил. Може да се стигне пеша и от града, но ние предпочетохме да отидем до там с колата и след това направо да продължим към следващата спирка.


Бих казал, че това е мястото, което си заслужава да се посети със сигурност. Паркът е приятен, прохладен и се намира над града. Последното дава възможност да се открият страхотни панорамни гледки. Освен това, на територията на парка се намира крепостта "Хисарлъка", има детски кът, малка зоологическа градина и много алеи за разходка.


Крепостта е преживяла Първата и Втората Българска държава, но е била съборена през XV век от Османската империя.



През 2014 година е реставрирана, подобно на Цари Мали град и сега изглежда много добре. А, както казах по-рано, от тук гледките са прекрасни.




Достъпът до всички забележителности и атракциони, както и до самия парк, е безплатен.


На територията му има Зоологическа градина, в която няма много животни, но все пак основните видове са налични. За съжаление, обаче, снимките през мрежа нещо не ни се получават.




Като цяло лесопарка е хубаво и приятно място, където може да се скриеш от жегите лятно време, ако живееш в Кюстендил.




След като разгледахме животните, тръгнахме да търсим "Алеята на любовта".


Алеята на любовта е лесна за вървене, със сравнително малка денивелация.


Изминава се за около 15 минути в едната посока, като свършва в края на парка до някакъв главен път. Така общо за 30 минути в двете посоки успяхме да извървим пътеката. А това е трака от цялата разходка в парка: Лесопарк "Хисарлъка". Натоварихме се в Логан-а и тръгнахме в посока Дупница към село Стоб.


Разстоянието от Кюстендил до село Стоб е 60 км., като от Невестино се отклонихме и поехме по път 104, който минава през селата Четирци и Пастух, и град Бобошево. По принцип исках да мина по главния път през Дупница, но се оказа, че навигацията е избрала другия маршрут, а пък аз като разглеждах ми се стори, че ще минем по главния път. По него разстоянието е 72 км. В крайна сметка пътя, по който минахме не беше никак лош. Оказа се, че се движим в долината на река Струма.


Пътят беше живописен, а асфалтовото покритие също ставаше.


След Бобошево се излиза на стария Е-79 за няколко километра и от Кочериново завихме към село Стоб.



След още няколко километра стигнахме разклона за селото и завихме надясно. Почти веднага се появи и табелата.


Село Стоб е с население около 700 жители, а според легенда, по времето на траките селото е било град, но после е бил унищожен от наводнение.


В наши дни, селото е известно с намиращите се в околността му Стобски пирамиди. В селото има указателни табели, които водят до начало на екопътека, по която могат да се разгледат част от Стобските пирамиди. В началото на екопътеката има безплатен паркинг.



Стобските пирамиди са част от 100 НТО, а в началото на екопътеката има будка, от която се закупуват билети за вход на стойност 2 лв. за възрастни.


В началото пътеката е по-широка и полегата, а в последствие става по-тясна и по-стръмна, като на места има обезопасителни парапети.


Бях прочел, че Стобските пирамиди са най-красиви при залез слънце и на лунна светлина. За наш късмет, поради по-късното ни тръгване от София, се озовахме там при залез слънце. Получиха се наистина страхотни снимки, особено като набрахме височина.




Скоро зърнахме и първите скални образувания. Веднага оприличихме някои от скалните форми на такива, каквито бяхме видели в Кападокия през 2014 година.



Като цяло част от формите, особено тези с шапчиците, приличаха страшно много на онези в Кападокия, като основната разлика беше цвета на скалите. Почувствахме се в една мини Кападокия.



Тази екопътека дава възможност пирамидите да бъдат разгледани от горе. Съществува и коларски път, който се вие в ниското и дава възможност Стобските пирамиди да бъдат разгледани отдолу. По този път, обаче, пирамиди се виждат от далечно разстояние.


Средната височина на скалните образувания е между 7 и 10 метра, а най- високите достигат до 12 метра височина. Съществуват различни любовни легенди за възникването на Стобските пирамиди, които могат да бъдат прочетени в Интернет, но реално си има научно обяснение за възникването на такъв тип скални форми. Повече подробности може да намеритe на следния адрес: Стобски пирамиди.


Изкачихме се до където успяхме, след което тръгнахме обратно по пътеката към паркинга. По пътя запечатахме последните спомени.





На паркинга беше останала само нашата кола, а хората от будката си бяха тръгнали, което ме навежда на мисълта, че ако отидеш там рано сутрин или късно привечер, няма кой да ти вземе входната такса.


За изминаването на пътеката в двете посоки, заедно със снимките, са необходими около час и половина. Нашия трак е следния: https://www.endomondo.com/users/3524896/workouts/753760075.
На връщане към София минахме по автомагистрала "Струма".
Останахме доволни от цялата разходка като единствено Кюстендил не можа да ни впечатли с нищо, а Празника на черешата е мероприятие, което не бих посетил отново. Лесопарк "Хисарлъка" над града, обаче, е приятно място за разходка. Стобските пирамиди са природен феномен, който заслужава задължително да бъде посетен при възможност.
Разходите за едно такова пътуване на двама души възлизат на около 30 лв. за бензин и още 20-тина лева за череши, сладолед и входни такси, та общо - 50 лв. Маршрутът, по който минахме е следния: https://goo.gl/maps/Ac1KHpaYiwj.


Маршрут: София - Перник - Кюстендил - Бобошево - Стоб - София
Общо километри:  266 км.
Среден разход:  5,9 л/100 км.
Общо литри бензин:  15,6 л.
Средна скорост:  63.2 км/ч.

Край!

Няма коментари:

Публикуване на коментар