Страници

вторник, 9 юни 2015 г.

Пътешествие из Хърватия - По Адриатическото крайбрежие - Задар и Скрадин

Здравейте, Приятели! 


След двата изтощителни дни в Загреб и Плитвишките езера, изпълнени с приятни емоции, стана време да напуснем вилата в Brajdić Selo и да продължим пътешествието си из Хърватия в друга посока. На 06.09 събрахме багажа, разделихме се с това селце и потеглихме към следващата точка, на която щяхме да преспим. Отправихме се към Адриатика и по-точно в района на Северна Далмация. За целта, бях избрал маршрут, който да ни отведе към морето, откъдето да продължим по крайбрежния път до град Скрадин, където се намираше хотела, в който бяхме предвидили две нощувки. В плана беше по пътя да се отбием в един от известните туристически градове в Хърватия - Задар. Предстояха ни 300 км.


Основните маршрути, по които може да се стигне от Brajdić Selo до Скрадин са два. Единият е като се включиш на магистралата, която идва от Загреб и Карловац, а другият е да караш по главния път, който се пада между магистралата и Босна и Херцеговина. Маршрутът, който аз избрах беше трети вариант, като той е по-дълъг с 80 км. (спрямо най-късия по магистралата) и двойно по-бавен като време. Първите 35 км. от Brajdić Selo до Кореница са общи и за трите маршрута. В Кореница завих надясно към морето и продължихме по нашия си път :)).


Личеше си, че този участък от пътя е ремонтиран скоро и асфалтовата настилката беше перфектна. Освен това, този път се оказа почти без трафик и шофирането по него се превърна в истинско удоволствие.



Все пак се срещаха и тук-там някои не толкова добри участъци, но като цяло преобладаваше хубавия асфалт.


40 км. след Кореница стигнахме в един по-голям град с име Госпич.


Минахме транзитно през града, а през останалата част от пътя, минавахме през подобни селца.


Предстояха ни ей такива завои, като тези са едни от по-леките.


Бяхме изминали почти 100 км. и, гледайки завоите, решихме да спрем на една отбивка, за да починем и да хапнем нещо за сили.



С изминаване на километрите усетихме как се променя природата. В района на Плитвишките езера обстановката беше предимно гориста, с доста зеленина, докато тук тя постепенно започна да придобива скалист вид. Имаше по-стръмни изкачвания и спускания, както и доста завои.



След тунелчето се наложи да спрем спешно.

  
Гледката пред нас беше поразителна. Не напразно е направен този голям паркинг.




Очевидно вече наближавахме морето. Намирахме се на добра надморска височина и всичко красиво, каквото бяхме видeли до момента, беше малко.

  
След като изплакнахме очите, започнахме да се спускаме към градчето Карлобаг, което се намира на брега на Адриатическо море.


На спускането острите завои се превърнаха в серпентини. Карах Дачията за първи път по такива завои и умирах от кеф.



Гледайки пътя надолу, установих, че тези завои си плачат за нещо по-така и за момент започнах да си представям, че съм зад волана на едно ей такова:


Въпреки звука от пищящите гуми се наложи да се опомня. Този път се оказа много добро попадение и силно го препоръчвам на тези, които не бързат и искат да карат за кеф. Асфалта е перфектен, а движението почти е нулево, като преобладават мотори тип "Чопър". Комбинацията от движение по билото на скалите в посока надолу към морето, което се вижда в ниското, е върха. Не издържахме и пак спряхме да плакнем очи и да се снимаме.


  
 В далечината виждахме дори Карлобаг.



След като си взехме поредната доза чудесни изгледи, поехме към последната част от спускането.


След всичките обратни завои, като че ли изведнъж изпаднахме в Карлобаг.

  
Бяхме изминали около 120 км. от началото на деня. Карлобаг се намира на главния път, който започва от Риека и продължава по цялото Адриатическо крайбрежие на територията на Хърватия чак до Черна гора. До края на престоят ни в Хърватия предстоеше да се движим само по този път, с малки изключения. В Карлобаг за първи път през живота си видяхме на живо Адриатическо море и бяхме само на 1 метър от него.


  
Минахме транзитно през града, като се отправихме на юг в посока Задар. Пътя по крайбрежието е осеян с много курортни селца, градчета и къмпинги. Има много завои, асфалта е с перфектно покритие, морето през по-голямата част е на метри от пътя. От другата страна пък са стръмните и високи скалисти планини.


Движението по този път не позволява развиването на високи скорости. Това се дължи от една страна на наличието на завоите, а от друга - населените места. Трафикът е доста по-натоварен, а местата за изпреварване са рядкост. Като цяло никой не се движи бързо и не се предприемат рисковани изпреварвания. Може би всеки, който е предпочел този път идва с ясната идея, че пътуването е значително по-бавно, като основната цел е да се наслаждаваш на морето и природата. На фона на всичко това, за мен си заслужаваше цялото време и криволичене по завоите. За бързо придвижване има магистрала, която е по-навътре и от нея няма пряка видимост към морето.

 
Не беше нужно да изминем много километри, за да се убедим колко красиво и чисто е Адриатическо море. Цвета на водата също е доста по-различен от този, който сме виждали по другите морета. Беше време за поредното спиране.


Слънцето така напичаше, а морето беше толкова близо и толкова чисто, че направо ми идеше да се метна с дрехите.





След всичките километри, които изминахме по Адриатическото крайбрежие, установихме че единствения недостатък, e липсата на широки плажни ивици с пясък. За сметка на това, обаче, хората си плажуваха на всяко едно местенце, до което имаше достъп и бяха превзели всеки един камък.

  
Докато на предишния участък от пътя виждахме повече мотори, тук започна да ни прави впечатление наличието на повече кемпери и автомобили, теглещи каравани. Това е една от често срещаните гледки при движение по морския бряг.

   
Пътя продължаваше да си бъде все така добър.



От Карлобаг до Задар са някъде около 90 км.


След като вече бяхме преминали през N на брой населени места, накрая не издържахме и спряхме в едно от всичките да си топнем краката в морето. Дори не съм и гледал как се казва селото(градчето), в което спряхме.





Искаше ни се да спираме на всяка отбивка и във всяка населено място, но с това темпо скоро нямаше да сме стигнали до никъде :)). Пътя правеше една чупка и в далечината виждахме моста, откъдето минава магистралата над Новиградско море към Задар, както и още един мост.



Всъщност от толкова много завъртулки, ориентацията ми се беше скапала тотално и може това да си е един и също мост, видим от различни ъгли.


  
Думите на хазайката от вилата в Brajdić Selo, че Хърватия може да се издържа само от туризма по Адриатическото крайбрежие и той представлява 75% от БВП на Хървтия, май наистина са верни. Докато обсъждаме тези дълбоки политически въпроси, наближавахме Задар.



Изключителна рядкост е да видиш кола с регистрационен номер по шаблон на ЕС. Дори като се загледах, като че ли, най-новите модели коли от 2014 и 2015 година бяха регистрирани със стари номера. Друго нещо, което ни направи впечатление по колите е, че на доста от тях имаше лепенка на капачката на резервоара "бензин" или "дизел". Заключението ни беше, че май колите, които са Rent-a-car, имат тези лепенки за улеснение на чужденците като отидат на бензиностанция. Към 14:30 успешно се смесихме с трафика в Задар.


В Задар целта ни беше да се разходим из уличките на Стария град. Отправихме се към улица Ravnice и мястото, което си бях набелязал за паркиране. На края на тази улица, в непосредствена близост до парка Perivoj Vladimira Nazora, има голям паркинг. В централните части на града паркирането е платено като има различни зони. Колкото си по-близо до Стария град, толкова е по-скъпо паркирането. На паркинга, на който спрях, таксата е 2 куни за час ( 50 стотинки) и се води Зона 4 (Червена).


Това е най-евтината зона. След неволите ми с автоматите за паркиране в Унгария преди години, вече като ветеран, с бодра крачка се отправих към това чудо на техниката и заплатих престой за 3 часа. Бележката се оставя на видимо място на таблото. Само на 2 минути пешеходно разстояние, прекосявайки парка, е входа за Стария град, пред който паркирането е тройно - 6 куни на час. Според мен, не си заслужава да се спира там, още повече, че като гледах, там може и да не успееш да си намериш място от първия път. Прекосихме парка за отрицателно време и се озовахме пред Koprena Vrata.



Градската порта се пази от венециански лъв, който е изработен над входа. Задар е вторият по-големина град в Далмация и петият в Хърватия с население от около 80 000 души. До портата има някакво мини пристанище.


След като минахме през портата, започнахме разходката из уличките на Стария град.


  
Решихме да обменим малко евро и да си купим куни в първата банка която видяхме - Splitska banka. Логото на банката е същото като на SG Експресбанк в България. Не знам дали във всичките банки и клонове е така, но процедурата по влизането в банката е следната: като застанеш пред вратата нищо не се вижда вътре, вратата няма дръжка и няма сензор за отваряне. Тъкмо започнах да се чудя тая банка работи ли и да правя опити да надничам, видях едно копче и го натиснах. Вратата се отвори и влезнах в някакво междинно помещение, където могат да се съберат двама души. Отпред - нова врата с още едно копче, но този път се виждаше какво става вътре в банката, както и охранителя. Натиснах копчето и вече бях в банката. За първи път влизам в такава банка, обаче веднага разбрах целта на това упражнение. Влизането и излизането от банката става доста тромаво и максимум двама души на веднъж могат да влязат/излязат, което от своя страна повишава значително сигурността. Наистина не мога да си представя при такава система как би протекъл обир с взлом, подобно на тези в България, които напоследък, като че ли, зачестиха. След като приключихме с банката, продължихме по пътя си.



Тесните улички из Стария град на Задар са осеяни с най-различни магазинчета. Като цяло в Хърватия много са на мода външните щори от типа, показан на следващата снимка.

  
Стигнахме до централния площад, където е църквата "Св. Донат".


  
Също така, на площада е и църквата "Дева Мария".


Тук има останки от римски форум, а освен това тук се намира и катедралата "Св. Анастасия".




Жаркото обедно слънце така ни напичаше, че нас все ни влечеше към морето. Затова тръгнахме по крайбрежната алея.


А ето така плажуват хората в Задар:


По крайбрежната алея, гледайки по-странният начин на плажуване на хърватите и яхтите в морето, се запътихме към двете най-атрактивни забележителности на Задар.


На края на алеята се намира една по-интересна атракция, която аз виждам за първи път.


Морският орган изглежда по следния начин:


На пръв поглед нищо особено - хората си плажуват и се къпят. Това е така, докато не ти направи впечатление мелодията, която чуваш и започнеш да се оглеждаш наоколо за оркестър. Като установиш липсата на такъв, разбираш, че мелодията идва от стълбите и морето под тях. Морският орган е създаден от хърватския архитект Никола Башич и тайната на мелодията идва от 35-те метални тръби под водата. Те се намират под стълбите и слизат към морето, като използват енергията на вълните, за да създават всеки път различна и непредсказуема мелодия. Морският орган носи на Никола Башич международни награди за урбанизъм, тъй като преди това място било занемарено и непосещавано, а благодарение на него, то се е превърнало в едно от най-посещаваните места в Задар. По-късно към звука Башич прибавя и светлината.


"Поздравът на Слънцето" представлява 20 метров кръг, изграден от фотоволтаични клетки и символизира слънчевата система. През деня кръгът събира слънчева енергия, а вечер я използва, за да се превърне в цветен светлинен калейдоскоп. Ако стъпите отгоре, кръгът ще се оцвети по едни начин, а ако стъпи някой друг - по друг начин. Цветовете са предварително програмирани в синхрон с морските вълни. За съжаление обаче, ние не можахме да видим този ефект, тъй като той се наблюдава вечерно време, когато се стъмни.

   
Интересни забележителности, които задължително трябва да се видят и чуят при посещение на Задар. След като се разходихме върху слънцето, продължихме разходката по кея. Срещаха се луксозни яхти.

  
Решихме отново да тръгнем из тесните и сенчести улички на Стария град, тъй като слънцето ни напече прекалено много.



Купихме си по един сладолед, за да се разхладим, след което се върнахме отново на кея, като този път тръгнахме в обратната посока. В другия край на кея има паметник на известен хърватски зоолог и природозащитник - Спиридон Брусина. Бронзовия паметник изобразява как той е седнал и гледа втренчено в един рапан.


Топнахме си отново краката в морето и тъй като имахме още около 40 минути, докато изтекат трите часа за паркинг, тръгнахме обратно към колата.


Минахме покрай Университета в Задар.


Картинката покрай университета не е по-различна от тази в България. 


На мини пристанището на входа на Стария град, някакъв рибар ли е какво, правеше сувенири от морски звезди.


Преценихме, че ще имаме време и заобиколихме парка, през който бяхме минали по-рано, като се придържахме към морето. Видяхме едно интересно колело, което беше цялото в ръжда.

  
Както и други страшни неща.


Направихме последни снимки на морето от Задар и продължихме към паркинга.

   
Почти не бяха останали коли на паркинга, а времето изведнъж се промени и се появиха едни черни облаци.

  
Предстояха ни 85 километра до Скрадин и хотела, в който щяхме да се настаним.

  
Отправихме се към Шибеник - 4-тия по брой население град в Далмация.

  
Още преди да излезем от Задар се изсипа един пороен дъжд за 5-10 минути. След което дъжда стана по-слаб, но продължи да вали почти през целия път до Скрадин.

  
Дъждовното време също си има своя чар, пък и спомогна да се охладим малко от жегата.





Слънцето започна да залязва, а дъждът постепенно да отслабва.


Минахме през покрайнините на Шибеник, след което се отклонихме от крайбрежния път към Скрадин. Предстояха ни още 20 километра до хотела. Планът ни беше в случай, че стигнем по-рано в хотела, след като се настаним, да се върнем обратно и да разгледаме Шибеник, но отложихме това евентуално за следващия ден. Скоро стигнахме Скрадин, където дъжда вече беше отминал.


В Скрадин ни предстояха две нощувки в Guesthouse Ankora. Цената за двете нощувки в двойна стая е 80 евро, като няма опции за храна. Стаята ни разполагаше с всички екстри, като всичко е чисто и сравнително ново. Леглото беше много удобно и голямо, имаше хладилник, LCD телевизор, допълнително диванче за сядане, маса, столове, луксозна баня и климатик. В допълнение на всичко това имахме на разположение обща лятна кухня с абсолютно всякакви прибори и ел. уреди в това число и камина за барбекю. В двора имаше също и лятна градина. Освен това на разположение бяха и безплатни велосипеди, в случай, че решим да се разходим наоколо по някоя велопътека. Собствениците на сградата бяха младо семейство и живееха на последния етаж. Бяха изключително гостоприемни и дружелюбни. Въобще всичко беше идеално и парите си струваха, да не кажа, че за услугите, удобството и качеството, което предлагаше това мини хотелче, бяха малко. Имаше само един недостатък, но и за него бяха помислили. Уличките са много тесни и общо взето място за паркиране няма. Наложи се да паркирам ето така.


Колкото и да не ми се искаше оставих ключа за колата на собствениците, които ме уверяваха, че е абсолютно безопасно и, че мъжа, като се наложи, ще премести колата, както и беше сторил на следващата сутрин. Най-лошото в случая е, че за да стигнеш до тук се минава през едно супер тясно място, през което джип не може да мине, а и някоя по-широка кола също. В такъв случай, май ще се наложи колата да бъде оставена на един от паркингите в града, като не можах да разбера дали се заплащат или не. Градчето е супер малко, все едно си в малко село, така че разстоянието не е проблем - за 10 минути пеша се стига от единия до другия край на Скрадин. Като се настанихме, снимах част от хърватските банкноти и монети.


На фона на всичко това, Скрадин се оказа един малък оазис. Природата е уникално красива и цари едно спокойствие. Изобщо, това място ни хареса най-много от цялата екскурзия в Хърватия, като настаняване, природа и преживяване. Беше толкова странно, че на фона на останалите известни места в Хърватия, Скрадин и Национален парк "Крка", заради който дойдохме тук, остават в сянка. За парка научих от форума на Рено, където един колега беше описал разходката си из Хърватия, а Скрадин като място за нощувка избрахме, защото беше най-близо до един от входовете на парка. Рекламите за Плитвишките езера определено засенчват този парк. Решихме да направим една обиколка на Скрадин, за да се ориентираме в обстановката. Преди това, минавайки покрай колата, установих, че от дъжда мръсотията по вратите и голяма част от мушичките по предницата на колата се бяха измили. Разбрах защо в Хърватия почти не можеш да видиш мръсна кола и защо автомивките са рядкост.



Тук имаше пристанище, до което се стига директно от Адриатическо море по един канал. Личеше си че тук идват малко по-друг тип туристи.



След като видяхме яхтите и заведенията, се шмугнахме из тесните улици.






Обстановката тук е по-особена и не мога да я опиша с думи. Не знам каква е историята на Скрадин, но един интересен факт е, че Бил Гейтс е посетил града и парка през 2009 година и е споделил пред списание "Forbes", че това е любимото му място за почивка.




Населението на Скрадин е малко под 4000 души (това май е с туристите), като общо взето в града има всички удобства. 




Докато разглеждаме ресторантите, установихме, че тук трябва да ядем риба. Отложихме го, обаче, за следващата вечер, като предварително си набелязахме ресторанта. За тази вечер решихме да си купим от магазина някакви готови хърватски неща за ядене и да се възползваме от лятната кухня в хотела. От магазина се мушнахме към нашия хотел.


Собственика ни почерпи с домашно произведен ликьор от рози, като ни показа къде е бутилката, ако вземе, че ни хареса да си сипем още. Аз обаче реших да заложа на едно Карловацко с аромат на лимон, кориандър и мирта.


Така завърши четвъртият ден от нашето пътешествие в Хърватия. Не бяхме забравили да си запишем маршрута в Задар: https://www.endomondo.com/users/3524896/workouts/539519724.
С колата се движихме по следния маршрут: https://goo.gl/maps/6ifG6.



Маршрут: Brajdić Selo - Karlobag - Zadar -Sibenik - Skradin
Общо километри:  298 км.

<<< Национален парк "Плитвишки езера" (Трети ден)



Няма коментари:

Публикуване на коментар