Омаяни от красотата на Скрадин и Национален парк "Крка", беше време да се разделим и с това място в Хърватия. На 11.06 сутринта станахме, приготвихме багажа, след което отидохме до пекарницата да си купим нещо за закуска и се върнахме да закусим в лятната градина на хотела. След закуската, натоварихме багажа в колата и тъкмо започнах с маневрите напред-назад, за да изляза от тесния паркинг, когато от някъде дойде собственика с едно колело и започна да ръкомаха. Буквално ме свали от колата и настоя той да я извади, за да не я надраскам в стените :)). Викам си "Хубаво. Щом ти е толкова зор - давай!" Накрая се сбогувахме и потеглихме. Продължихме своя път по Адриатическото крайбрежие към южната част на Далмация. Следващата ни спирка по маршрута беше вторият по големина в Хърватия и най-големият град в Далмация - Сплит. Крайната точка за деня, където щяхме да се настаним за последните две нощувки в Хърватия е Дубровник. Минахме отново през покрайнините на Шибеник и се отправихме към Сплит.
В периода 11-14.06 Хърватия се явява като домакин на ежегодното мероприятие Vespa World Days 2015 и по пътя доста често срещахме групички с легендарните скутери.
Изпреварването на такава групичка си е истинско предизвикателство, тъй като се движат в колона с дължината на 2-3 ТИР-а и за капак карат две по две едно до друго. И като прибавим завоите...
Добре, че се движеха в обратната посока към Задар. Аз имах "удоволствието" два дни по-рано да се сблъскам само един път с това предизвикателство, когато ние се движехме към Задар. Беше време да спрем и да се насладим на поредната гледка.
С тези завои и изгледи към морето, отново ми се прииска да покарам ей такова:
След около два часа път вече бяхме в Сплит - отново в най-голямата жега.
С навлизането към центъра, движението в Сплит стана доста натоварено, но нямаше тапи по светофарите и кръстовищата.
Бях си набелязал да спрем колата на Lava Nikolajeviča Tolstoja, обаче не успях. Уличките в района са еднопосочни и общо взето навсякъде беше пълно с паркирали коли. След няколко кръгчета, видях една табела за паркинг и започнах да карам по нея, след което се озовахме на Istarska ulica, където на входа взех билет. Успях да си намеря място, а цената за час беше 7 куни - 1 куна повече, отколкото беше цената за час в зоната на Lava Nikolajeviča Tolstoja. На паркинга хубавото беше, че за разликата от зоната, където си предплащаш колко часа ще седиш (не знам как си плащаш още часове, в случай че не се върнеш преди да ти изтече времето), на паркинга се плаща на края като излизаш. Така не бяхме обвързани с времето и щяхме да се разхождаме, докато ни е интересно. Минахме през един пазар със сергии - все едно минах през една част на Женския пазар в София - дрехи, джунджурии, кебапчета, домати. Целта ни беше да се разходим из Стария град.
Сплит е град с население около 200 000 души. Най-известната забележителност в Сплит е дворецът на Диоклециан или по-точно останките от този дворец.
Друга забележителност е катедралата "Saint Duje".
Уличките в Стария град в Сплит са тесни, подобно на тези в Задар.
Още една забележителност на Сплит е статуята на владиката Grgur Ninski, който е известен с това, че е бил опонент на Папата и Църквата. Носи се легенда, че ако си отъркаш петите в обувките на паметника, ще ти донесе късмет. Ако се загледате в обувките на паметника, ще видите, че са лъснати от търкане :))
Докато се разхождаме из уличките, влезнахме в един магазин, в който продаваха най-различни видове интересни бонбони на килограм в едни големи бъчви.
Снимахме още няколко интересни сгради, след което се отправихме към кея.
Морския кей на Сплит е много красив. Само жаркото слънце може да ти развали кефа сред палми, цветя и гледката към морето.
Стигнахме до площад "Република".
Продължихме по уличките, като разглеждахме различни магазинчета за сувенири.
На няколко места видяхме, че продават един увит и интересен на външен вид сандвич, който прилича на дюнер и аз реших да го пробвам.
От всичките тестени неща, които бяхме яли до сега, това беше най-вкусното. Нещата, които бяхме пробвали от различните пекарници страдаха от един проблем - примерно взимаш си нещо, в което има шунка и кашкавал, обаче почти нищо не усещаш от тях. Ядеш само тесто, което принципно е хубаво и вкусно. Върнахме се на кея, за да се преборим с този сандвич и сладоледа, след което тръгнахме обратно към колата. На паркинга заплатихме престой за 3 часа - около 5,50 лв. Маршрутът, по който се разходихме из Сплит е тук. Докато излезем от Сплит, подобно като в Задар, 10 минути след като се качихме в колата, както печеше и не се траеше, времето се заоблачи и заваля дъжд.
Скоро дъжда отмина, слънцето отново пекна, а ние продължихме пътя си към Южна Далмация по брега на морето.
Следващото впечатляващо място по Адриатическо море е Макарската ривиера, до която имахме около 60 километра път.
С наближаване на Макарска, гледките станаха още по-красиви. За пореден път не издържахме и отбихме.
Това беше поредното място, от което не искахме да си тръгваме, но трябваше. Оставаха ни 8 км. до Макарска.
За Макарска се носят някакви лафчета, че е "хърватското Монако". Не сме спирали, за да разглеждаме града и минахме само по главния път, който минава през града и затова не знам дали сравнението е уместно (не че съм бил в Монако, за да сравня), но е факт, че самата Макарска ривиера предоставя едни от най-красивите пейзажи по Адриатическото крайбрежие. Тук спряхме, за да заредим бензин, в една бензиностанция от най-популярната верига в Хърватия - INA. Ставайки въпрос за бензиностанции, единствената позната верига от България, която се среща в Хърватия е Лукойл. Като планирах къде горе долу ще се налага да зареждаме бензин, бях намерил един списък с бензиностанции на OMV и бях си отбелязал една такава в Загреб и още една в Сплит. И на двете места, обаче, бензиностанция OMV нямаше (въпреки че на снимките от Google Maps ги има), а на тяхно място имаше бензиностанции от една верига с име Crodux. Явно след снимките бензиностанции са се сменили и изобщо никъде в Хърватия не видях бензиностанция OMV. Тези бензиностанции Crodux изглеждаха прилични, но така и не заредих в тях, тъй като първата в Загреб я подминах и заредих в Лукойл, а вече за втората се оказа, че Дачията изгори по-малко бензин, отколкото предполагах и в Сплит я подминах, с цел да заредя по-късно и да си спестя едно зареждане на връщане в Сърбия. От Макарска се отправихме към Дубровник.
По пътя за Дубровник има една такава ситуация, че трябва да се мине през Босна и Херцеговина. Когато са си разделяли територията на бивша Югославия, не знам точно как, но явно, за да запазят Дубровник към територията си хърватите са дали 10 км. плажна ивица на Босна и Херцеговина.
До границата с Босна и Херцеговина ни предстояха около 90 и няколко километра. С приближаването към тази граница, населените места край морето започнаха лека по лека да оредяват и да се усеща по-друга атмосфера.
На около 40 км. преди границата, пътя започва да се отдалечава от морето и да навлиза във вътрешността на Хърватия. След още някой друг километър магистралата свършва в пътя, по който се движехме ние и от тук до Дубровник магистрала повече няма. Минахме по поречието на река Неретва и нейната делта.
Тук също е много красиво и по-различно, а пътят се намира в ниското.
Следва изкачване, откъдето се откриват едни от най-красивите гледки, които видяхме в Хърватия.
След трудната ни раздяла с това място, продължихме по пътя към границата, като отново се приближихме към морето.
След малко границата се появи.
За влизане в Босна и Херцеговина е необходим валиден паспорт. Тук обаче, излизаш от Хърватия, като ти казват само едно "Thank youuuu!" и вече си на територията на Босна и Херцеговина.
Преминава се през едно градче с име Неум.
Този град се води босненски и изобщо не минахме през втори пункт за граничен контрол за влизане в държавата. Скоро се появи отново граничен пункт.
Тук пак прозвуча провлаченото "Thank you!", дори без да ни погледнат личните карти, да не говорим за паспорти. Не знам как е ситуацията ако искаш да продължиш на територията на Босна и Херцеговина от тук. Мои разсъждения са си, че може би ако се отклониш от пътя, който води към Дубровник, някъде има босненски граничен пункт, на който изискват паспортите за проверка. Оставаха още около 60 километра до Дубровник.
Гледките си останаха все така красиви, на фона на залязващото слънце. Населените места по пътя бяха все по-нарядко, като за тези 60 км. сигурно минахме през максимум 10 населени места.
След около час път пред нас се появи култовия мост dr. Franja Tuđmana.
Това означаваше, че съвсем скоро ще бъдем в Дубровник. Съоръжението е с дължина 518 метра, а височината на пилоните е 141,5 метра. Строежът на моста е започнал през Октомври 1998 година и е завършил през Април 2002, като официалното му отваряне е през Май 2002. След като преминахме по моста, вече бяхме в Дубровник.
В Дубровник отседнахме в Apartmani Nika. Цената за две нощувки без храна е 110 евро. Местонахождението е сравнително добро - за около 20 минути пеша се стига до Стария град, където са забележителностите. Наоколо има магазини, банкомати и т.н. Самото откриване на апартамента си е малко трудно. На нивото на пътя се намира един ресторант и апартаментите се намират под него. Някакво шантаво е. Уж ресторанта е на 0-та, обаче всъщност сградата е на другата улица, която е в ниското и всъщност ресторанта се водеше на 5 или 6 етаж. Там питах един сервитьор "Ко праим? Търся апартамент Ника." Той ми каза да сляза на втория етаж. Там видях на една от вратите една малка табелка и звъннах. Собственика ме посрещна и в началото, докато му свършат заучените фрази на английски беше добре и после като ме пита "Вие сте Бугария" и като му казах "да", вика вие ме разбирате и обърна на хърватски. Започна да ми говори някакви неща аз седя мигам, клатя глава и горе долу разбирам нещо, ама не съвсем. Както и да е настанихме се в стаята, която като цяло предлагаше всичко - имаше дори котлони и автоматична пералня, и на пръв поглед луксозно обзавеждане, обаче, нещата бяха доста амортизирани, лошо поддържани и мръсни. Изобщо това място не бихме го препоръчали, въпреки добрата локация. Имахме си паркомясто на паркинга към сградата, дори собственика ни даде дистанционно за бариерата, за да може да излезем с колата ако решим, въпреки че каза да не го правим, понеже града е задръстен. В действителност нещата са такива - навсякъде има коли, а на улицата като видях колко струва престоя на час, направо ме заболя сърцето. И на всичкото отгоре плащането е денонощно и май няма никъде в целия град къде да си спреш колата безплатно, освен ако мястото, където ти е нощувката не ти го предлага. След като се настанихме, решихме да направим една кратка нощна разходка до Стария град, да видим как е положението. За съжаление нямахме повече сили и се върнахме от главната порта. Няколко снимки от нощен Дубровник.
Първите ни впечатления от Дубровник не бяха положителни. Градът се оказа мега натоварен, пълен с туристи, едно денонощно движение на автобуси, мотори коли, таксита - направо лудница. Прилича на нещо като Несебър в пика на лятото. Без повече да се настройваме негативно, се прибрахме да си починем, за да може да имаме сили за следващия ден.
Маршрута, по който се движихме е: https://goo.gl/maps/Z27Ao.
Общо километри: 317 км.
<<< Национален парк "Крка" (Пети ден)
Докато се разхождаме из уличките, влезнахме в един магазин, в който продаваха най-различни видове интересни бонбони на килограм в едни големи бъчви.
Снимахме още няколко интересни сгради, след което се отправихме към кея.
Морския кей на Сплит е много красив. Само жаркото слънце може да ти развали кефа сред палми, цветя и гледката към морето.
Стигнахме до площад "Република".
Продължихме по уличките, като разглеждахме различни магазинчета за сувенири.
На няколко места видяхме, че продават един увит и интересен на външен вид сандвич, който прилича на дюнер и аз реших да го пробвам.
От всичките тестени неща, които бяхме яли до сега, това беше най-вкусното. Нещата, които бяхме пробвали от различните пекарници страдаха от един проблем - примерно взимаш си нещо, в което има шунка и кашкавал, обаче почти нищо не усещаш от тях. Ядеш само тесто, което принципно е хубаво и вкусно. Върнахме се на кея, за да се преборим с този сандвич и сладоледа, след което тръгнахме обратно към колата. На паркинга заплатихме престой за 3 часа - около 5,50 лв. Маршрутът, по който се разходихме из Сплит е тук. Докато излезем от Сплит, подобно като в Задар, 10 минути след като се качихме в колата, както печеше и не се траеше, времето се заоблачи и заваля дъжд.
Скоро дъжда отмина, слънцето отново пекна, а ние продължихме пътя си към Южна Далмация по брега на морето.
Следващото впечатляващо място по Адриатическо море е Макарската ривиера, до която имахме около 60 километра път.
С наближаване на Макарска, гледките станаха още по-красиви. За пореден път не издържахме и отбихме.
Това беше поредното място, от което не искахме да си тръгваме, но трябваше. Оставаха ни 8 км. до Макарска.
За Макарска се носят някакви лафчета, че е "хърватското Монако". Не сме спирали, за да разглеждаме града и минахме само по главния път, който минава през града и затова не знам дали сравнението е уместно (не че съм бил в Монако, за да сравня), но е факт, че самата Макарска ривиера предоставя едни от най-красивите пейзажи по Адриатическото крайбрежие. Тук спряхме, за да заредим бензин, в една бензиностанция от най-популярната верига в Хърватия - INA. Ставайки въпрос за бензиностанции, единствената позната верига от България, която се среща в Хърватия е Лукойл. Като планирах къде горе долу ще се налага да зареждаме бензин, бях намерил един списък с бензиностанции на OMV и бях си отбелязал една такава в Загреб и още една в Сплит. И на двете места, обаче, бензиностанция OMV нямаше (въпреки че на снимките от Google Maps ги има), а на тяхно място имаше бензиностанции от една верига с име Crodux. Явно след снимките бензиностанции са се сменили и изобщо никъде в Хърватия не видях бензиностанция OMV. Тези бензиностанции Crodux изглеждаха прилични, но така и не заредих в тях, тъй като първата в Загреб я подминах и заредих в Лукойл, а вече за втората се оказа, че Дачията изгори по-малко бензин, отколкото предполагах и в Сплит я подминах, с цел да заредя по-късно и да си спестя едно зареждане на връщане в Сърбия. От Макарска се отправихме към Дубровник.
По пътя за Дубровник има една такава ситуация, че трябва да се мине през Босна и Херцеговина. Когато са си разделяли територията на бивша Югославия, не знам точно как, но явно, за да запазят Дубровник към територията си хърватите са дали 10 км. плажна ивица на Босна и Херцеговина.
До границата с Босна и Херцеговина ни предстояха около 90 и няколко километра. С приближаването към тази граница, населените места край морето започнаха лека по лека да оредяват и да се усеща по-друга атмосфера.
На около 40 км. преди границата, пътя започва да се отдалечава от морето и да навлиза във вътрешността на Хърватия. След още някой друг километър магистралата свършва в пътя, по който се движехме ние и от тук до Дубровник магистрала повече няма. Минахме по поречието на река Неретва и нейната делта.
Тук също е много красиво и по-различно, а пътят се намира в ниското.
Следва изкачване, откъдето се откриват едни от най-красивите гледки, които видяхме в Хърватия.
След трудната ни раздяла с това място, продължихме по пътя към границата, като отново се приближихме към морето.
След малко границата се появи.
За влизане в Босна и Херцеговина е необходим валиден паспорт. Тук обаче, излизаш от Хърватия, като ти казват само едно "Thank youuuu!" и вече си на територията на Босна и Херцеговина.
Преминава се през едно градче с име Неум.
Този град се води босненски и изобщо не минахме през втори пункт за граничен контрол за влизане в държавата. Скоро се появи отново граничен пункт.
Тук пак прозвуча провлаченото "Thank you!", дори без да ни погледнат личните карти, да не говорим за паспорти. Не знам как е ситуацията ако искаш да продължиш на територията на Босна и Херцеговина от тук. Мои разсъждения са си, че може би ако се отклониш от пътя, който води към Дубровник, някъде има босненски граничен пункт, на който изискват паспортите за проверка. Оставаха още около 60 километра до Дубровник.
Гледките си останаха все така красиви, на фона на залязващото слънце. Населените места по пътя бяха все по-нарядко, като за тези 60 км. сигурно минахме през максимум 10 населени места.
След около час път пред нас се появи култовия мост dr. Franja Tuđmana.
Това означаваше, че съвсем скоро ще бъдем в Дубровник. Съоръжението е с дължина 518 метра, а височината на пилоните е 141,5 метра. Строежът на моста е започнал през Октомври 1998 година и е завършил през Април 2002, като официалното му отваряне е през Май 2002. След като преминахме по моста, вече бяхме в Дубровник.
В Дубровник отседнахме в Apartmani Nika. Цената за две нощувки без храна е 110 евро. Местонахождението е сравнително добро - за около 20 минути пеша се стига до Стария град, където са забележителностите. Наоколо има магазини, банкомати и т.н. Самото откриване на апартамента си е малко трудно. На нивото на пътя се намира един ресторант и апартаментите се намират под него. Някакво шантаво е. Уж ресторанта е на 0-та, обаче всъщност сградата е на другата улица, която е в ниското и всъщност ресторанта се водеше на 5 или 6 етаж. Там питах един сервитьор "Ко праим? Търся апартамент Ника." Той ми каза да сляза на втория етаж. Там видях на една от вратите една малка табелка и звъннах. Собственика ме посрещна и в началото, докато му свършат заучените фрази на английски беше добре и после като ме пита "Вие сте Бугария" и като му казах "да", вика вие ме разбирате и обърна на хърватски. Започна да ми говори някакви неща аз седя мигам, клатя глава и горе долу разбирам нещо, ама не съвсем. Както и да е настанихме се в стаята, която като цяло предлагаше всичко - имаше дори котлони и автоматична пералня, и на пръв поглед луксозно обзавеждане, обаче, нещата бяха доста амортизирани, лошо поддържани и мръсни. Изобщо това място не бихме го препоръчали, въпреки добрата локация. Имахме си паркомясто на паркинга към сградата, дори собственика ни даде дистанционно за бариерата, за да може да излезем с колата ако решим, въпреки че каза да не го правим, понеже града е задръстен. В действителност нещата са такива - навсякъде има коли, а на улицата като видях колко струва престоя на час, направо ме заболя сърцето. И на всичкото отгоре плащането е денонощно и май няма никъде в целия град къде да си спреш колата безплатно, освен ако мястото, където ти е нощувката не ти го предлага. След като се настанихме, решихме да направим една кратка нощна разходка до Стария град, да видим как е положението. За съжаление нямахме повече сили и се върнахме от главната порта. Няколко снимки от нощен Дубровник.
Първите ни впечатления от Дубровник не бяха положителни. Градът се оказа мега натоварен, пълен с туристи, едно денонощно движение на автобуси, мотори коли, таксита - направо лудница. Прилича на нещо като Несебър в пика на лятото. Без повече да се настройваме негативно, се прибрахме да си починем, за да може да имаме сили за следващия ден.
Маршрута, по който се движихме е: https://goo.gl/maps/Z27Ao.
Маршрут: Skradin - Split - Dubrovnik
<<< Национален парк "Крка" (Пети ден)
Няма коментари:
Публикуване на коментар