Сигурно шашнах всички още от заглавието какви пък са сега тия 5 рилски езера. Ако е станало така, веднага ще кажа, че това не е някаква нова забележителност в Рила планина, а всъщност става въпрос за добре познатите 7 Рилски езера. Както ще стане по-ясно нататък в пътеписа, поради стечение на поредица от обстоятелства, обаче, не можах да стигна до всичките езера. И така, датата е 30.08.2014, ден който се оказа крайно неподходящ за поход в планината. По принцип, времето беше слънчево и топло, но се оказа, че не така стоят нещата при 2500+ метра надморска височина. Целта беше да стигна до хижа Пионерска над к.к Паничище по асфалтов път, след това да се кача на лифта до хижа Рилски езера и оттам да тръгна на обиколка около езерата. Пътят от София до хижа Пионерска е грубо 90 км., като в по-голямата си част (до Дупница) е автомагистрала. Пътя се взима за около час и половина, тъй като след Сапарева баня, има едни 15-20 км. с остри завои и изкачване, по които се кара с 30 км/ч. Няколко километра след Паничище на пътя те спира един чичка, който иска 5 лв за паркинг, ако искаш да продължиш още малко и да спреш на някакъв мега импровизиран паркинг. Спирането си е просто на пътя. Цената е за цял ден. Според това къде си успял да спреш, след малко ходене се стига до хижата.
При чичката на паркинга разбрахме първата изненада за деня. Оказа се, че лифта от хижа Пионерска до хижа Рилски езера се е развалил и не се движи. Не е ясно и дали днес изобщо ще заработи, в най-добрия случай - следобяд. Питахме колко време ще ни трябва са се качим и слезем пеша и той ни каза 6-7 часа. След кратко чудене, решихме да му дадем 5-те лева за паркинг, защото ни се скара, че правим задръстване в и без това задръстеното място и да се пробваме да стигнем до някъде, пък, ако не успеем - живи, здрави друг път пак. И така се започна катеренето.
Между другото, при хижата се предлагаше една услуга - возене с джип, тип раздрънкан и почти пред разпад. Срещу някакви пари, не знам колко, возели горе долу до половината път между двете хижи. Значи, тия джипове разказа играта на всички, които бяха тръгнали пеша на горе. Непрекъснато минават, изобщо не се съобразяват, че наоколо е пълно с хора, а и просто нямаше такова обгазяване. Въздуха в София пасти да яде.
Вървяхме под лифта, който за момента не беше започнал да се движи и така 2 часа и 30 минути докато стигнем до хижа Рилски езера. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-студено ставаше. Затова връхните дрехи са силно препоръчителни.
Гледките са страхотни, въпреки облачното време, но според мен те придаваха някак си по-различна и красива обстановка. След като се стигне до хижа Рилски езера следва един ей такъв баир, на който може да си жулиш носа, докато го катериш:
Отдалече не изглежда толкова страшно, но като започнеш да го изкачваш и положението става различно. Но, лека полека, с почивки за снимки и блеене се минава.
От там започва да се вижда по-ясно Долното езеро. Това е най-ниското езеро и в него се събира водата, която изтича от останалите езера. От него започва река Джерман.
Следващото езеро, което се вижда в далечината е Рибното езеро. То е най-плиткото езеро.
След като се изкачи споменатия баир, терена става почти равнинен и доста по-лесен за вървене.
Поляната ни отвежда до Бъбрека. Това е езерото с най-стръмни брегове и има форма на бъбрек.
Беше към 13:30 и с темпото, с което вървяхме се надъхахме, че ще успеем да обиколим всичките езера и да се върнем преди да се стъмни, дори и на връщане пак да не работи лифта.
Амбицията ни бързо приключи, след като заобиколихме Бъбрека и видяхме какво ни очаква напред. Поради мъглата, на снимката не става много ясно, но си предстоеше най-сериозното изкачване.
Умората също вече си казваше думата и започнахме да се чудим дали да продължаваме нагоре. Не толкова изкачването беше страшно, колкото мисълта, че лифта може отново да не работи, а и времето започваше да изглежда така, все едно всеки момент ще завали. Все пак тръгнахме нагоре, но гледайки каква мъгла е нагоре силно започнахме да се отказваме, тъй като нямаше смисъл да се изкачим и да не се вижда нищо от мъглата. И в този момент една жена започна да говори на висок тон (вероятно водач на група), че групата ще се връща, тъй като и казали, че горе имало още по-гъста мъгла и нищо не се вижда. В този момент решението беше взето и тръгнахме на обратно. Поехме по пътя "от другата страна", за да може да видим отблизо Близнака и Трилистника.
Езерото Близнака е най-голямото по площ езеро. Нарича се така, тъй като се състои от две много еднакви езера, които са свързани по между си с тясна ивица вода.
Този път се оказа осеян с камъни, които трябва да се прескачат непрекъснато. Общо взето не беше от най-лесните. Следващото езеро покрай, което минахме беше Трилистникът.
Часът ставаше 15 и започнахме да си мислим, колко правилно решение взехме да се върнем. Дори и лифта да работеше. Така скок подскок си вървяхме и вече бяхме много уморени. Минахме близо до Долното езеро.
Със слизането надолу ставаше по-топло и лека полека започнахме да сваляме дрехите, които си бяхме облекли. И слънцето вече се виждаше както и хижа Рилски езера.
В 15:30 бяхме готови да се качим на лифта, който за наша голяма радост беше проработил.
Билетите, за голямо мое учудване, се купуваха от рецепцията на хижата. Супер кофти беше, една теснотия, непрекъснато минават хора. Добре, че имаше само 6-7 човека преди нас и се измъкнахме бързо, докато след нас опашката беше започнала да се извива и навън. Цената, която заплатихме за посока на човек е 10 лева. Придвижването с лифта е около 30 минути, а ние вече бяхме супер доволни, за взетото решение да се върнем. Не успяхме да видим Окото и Сълзата, но си обещахме, догодина да опитаме пак. Като слязохме от лифта при хижа Пионерска, си купихме боров мед от една сергия и тръгнахме надолу с колата.
Пътя до Сапарева баня изглежда така, като има и места, на които е по-зле.
Решихме за финал да се отбием в Сапарева баня, където се намира единствения гейзер в континентална Европа.
Първоначално си помислихме, че този фонтан е въпросният гейзер и си викам "колко тъпо - обикновен фонтан". Повъртяхме се малко и след това тръгнахме по улицата да видим дали няма нещо по-интересно в Сапарева баня освен фонтана и общината.
И така, докато си вървим, се загледахме по магнитите, които продават по улицата и гледам гейзера изобщо не прилича на това, което видяхме ние. Накрая питахме и се оказа, че гейзера не е това, а е малко по-напред по главната улица.
Температурата е 103 градуса, а височината, до която достига е 18 метра. Откриването на гейзера става по време на сондиране през 1957 година, като работниците едвам са успели да избягат, когато са чули подземен тътен, малко преди от земните недра да изригне вряла вода и пара. Днес водата от извора се използва за отопление на обществените сгради в града. В града също така има Санаториум и няколко хотела с балнеоцентрове.
Така завърши този полууспешен поход до Рилските езера. За 2015 година си поставям в списъка повторно посещение, с надеждата, че този път лифта ще работи от самото начало и ще случа на по-добро време, за да мога да си довърша обиколката. От това, което успях да видя останах повече от доволен и всяко изкачване си струваше. Гледките и природата са страхотни.
Вървяхме под лифта, който за момента не беше започнал да се движи и така 2 часа и 30 минути докато стигнем до хижа Рилски езера. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-студено ставаше. Затова връхните дрехи са силно препоръчителни.
Гледките са страхотни, въпреки облачното време, но според мен те придаваха някак си по-различна и красива обстановка. След като се стигне до хижа Рилски езера следва един ей такъв баир, на който може да си жулиш носа, докато го катериш:
Отдалече не изглежда толкова страшно, но като започнеш да го изкачваш и положението става различно. Но, лека полека, с почивки за снимки и блеене се минава.
От там започва да се вижда по-ясно Долното езеро. Това е най-ниското езеро и в него се събира водата, която изтича от останалите езера. От него започва река Джерман.
Следващото езеро, което се вижда в далечината е Рибното езеро. То е най-плиткото езеро.
След като се изкачи споменатия баир, терена става почти равнинен и доста по-лесен за вървене.
Поляната ни отвежда до Бъбрека. Това е езерото с най-стръмни брегове и има форма на бъбрек.
Беше към 13:30 и с темпото, с което вървяхме се надъхахме, че ще успеем да обиколим всичките езера и да се върнем преди да се стъмни, дори и на връщане пак да не работи лифта.
Амбицията ни бързо приключи, след като заобиколихме Бъбрека и видяхме какво ни очаква напред. Поради мъглата, на снимката не става много ясно, но си предстоеше най-сериозното изкачване.
Умората също вече си казваше думата и започнахме да се чудим дали да продължаваме нагоре. Не толкова изкачването беше страшно, колкото мисълта, че лифта може отново да не работи, а и времето започваше да изглежда така, все едно всеки момент ще завали. Все пак тръгнахме нагоре, но гледайки каква мъгла е нагоре силно започнахме да се отказваме, тъй като нямаше смисъл да се изкачим и да не се вижда нищо от мъглата. И в този момент една жена започна да говори на висок тон (вероятно водач на група), че групата ще се връща, тъй като и казали, че горе имало още по-гъста мъгла и нищо не се вижда. В този момент решението беше взето и тръгнахме на обратно. Поехме по пътя "от другата страна", за да може да видим отблизо Близнака и Трилистника.
Езерото Близнака е най-голямото по площ езеро. Нарича се така, тъй като се състои от две много еднакви езера, които са свързани по между си с тясна ивица вода.
Този път се оказа осеян с камъни, които трябва да се прескачат непрекъснато. Общо взето не беше от най-лесните. Следващото езеро покрай, което минахме беше Трилистникът.
Часът ставаше 15 и започнахме да си мислим, колко правилно решение взехме да се върнем. Дори и лифта да работеше. Така скок подскок си вървяхме и вече бяхме много уморени. Минахме близо до Долното езеро.
Със слизането надолу ставаше по-топло и лека полека започнахме да сваляме дрехите, които си бяхме облекли. И слънцето вече се виждаше както и хижа Рилски езера.
В 15:30 бяхме готови да се качим на лифта, който за наша голяма радост беше проработил.
Билетите, за голямо мое учудване, се купуваха от рецепцията на хижата. Супер кофти беше, една теснотия, непрекъснато минават хора. Добре, че имаше само 6-7 човека преди нас и се измъкнахме бързо, докато след нас опашката беше започнала да се извива и навън. Цената, която заплатихме за посока на човек е 10 лева. Придвижването с лифта е около 30 минути, а ние вече бяхме супер доволни, за взетото решение да се върнем. Не успяхме да видим Окото и Сълзата, но си обещахме, догодина да опитаме пак. Като слязохме от лифта при хижа Пионерска, си купихме боров мед от една сергия и тръгнахме надолу с колата.
Пътя до Сапарева баня изглежда така, като има и места, на които е по-зле.
Решихме за финал да се отбием в Сапарева баня, където се намира единствения гейзер в континентална Европа.
И така, докато си вървим, се загледахме по магнитите, които продават по улицата и гледам гейзера изобщо не прилича на това, което видяхме ние. Накрая питахме и се оказа, че гейзера не е това, а е малко по-напред по главната улица.
Температурата е 103 градуса, а височината, до която достига е 18 метра. Откриването на гейзера става по време на сондиране през 1957 година, като работниците едвам са успели да избягат, когато са чули подземен тътен, малко преди от земните недра да изригне вряла вода и пара. Днес водата от извора се използва за отопление на обществените сгради в града. В града също така има Санаториум и няколко хотела с балнеоцентрове.
Така завърши този полууспешен поход до Рилските езера. За 2015 година си поставям в списъка повторно посещение, с надеждата, че този път лифта ще работи от самото начало и ще случа на по-добро време, за да мога да си довърша обиколката. От това, което успях да видя останах повече от доволен и всяко изкачване си струваше. Гледките и природата са страхотни.
Маршрут: София - Паничище - х. Пионерска - Сапарева баня - София
Общо километри: 193 км.
Общо километри: 193 км.
Среден разход: 6,3 л/100 км.
Средна скорост: 56 км/ч
Общо литри бензин: 12,2 л.Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар